Като сипеше псувни на език, който несъмнено беше италиански, мургавият отново насочи пистолета си към Харолд. В този момент Стю стреля, челото на мъжа хлътна навътре и той се строполи на земята като чувал с картофи.
Трета жена се беше включила в битката за пушката. Мъжът, който я бе изпуснал, се опита да блъсне нападателката. Тя протегна ръка, хвана го яко за топките и стисна с все сила. Франи видя как жилите на ръката й изпъкнаха от усилието. Мъжът изрева и загуби всякакъв интерес към пушката. Притисна ръце между краката си и се запрепъва, превит на две.
Харолд допълзя до пистолета си, който лежеше на пътя, и скочи отгоре му. Взе го и стреля по мъжа, който се държеше между краката. Стреля три пъти и трите пъти не улучи.
„Точно като Бони и Клайд — помисли си Франи. — Божичко, навсякъде има кръв!“
Русата с щръкналата коса бе победена в схватката за пушката. Мъжът успя най-сетне да докопа оръжието и ритна жената. Вероятно се целеше в корема й, само че улучи крака й. Жената заотстъпва назад, размаха ръце, опитвайки се да запази равновесие, и тупна на мокрия асфалт.
„Сега вече ще я застреля“ — помисли си Франи, ала мъжът се завъртя като пиян войник и започна да стреля в трите жени, които още стояха скупчени край колата.
— На ви! Кучки! — изрева този джентълмен. — На ви!
Една от жените падна на земята и започна да се мята като риба, улучена с харпун. Другите две побягнаха. Стю стреля по мъжа, но не успя да го улучи. Той от своя страна стреля по една от жените и я уцели. Тя вдигна ръце към небето и падна. Третата мигновено зави наляво и се скри зад розовата каравана.
Другият мъж, този, който не успя да си вземе обратно пушката, все още се държеше за топките и се препъваше. Една от жените насочи двуцевката към него и натисна и двата, спусъка, стиснала клепачи и с отворена уста, в очакване на гърмежа. Такъв не последва. В пушката не бяха останали патрони. Обърна я наопаки, хвана я здраво за цевта и с все сила замахна с приклада. Не успя да улучи италианеца в главата, но го цапардоса по врата, точно над дясното рамо. Мъжът падна на колене. Лазейки, се опита да избяга. Жената, която беше облечена в синя тениска с надпис „Държавен университет на Кент“ и сини дънки, продължи да го налага с приклада. Мъжът продължи да пълзи, макар че кръвта му се лееше, а жената продължаваше да го удря.
— На ви, кучки такива! — изрева другият мъж и стреля по някаква замаяна жена на средна възраст, която си говореше сама. Разстоянието до нея беше едва метър, тя можеше да се протегне и да пъхне пръст в цевта. Въпреки това той не я уцели. Натисна пак спусъка, ала куршумите се бяха свършили.
Харолд сега държеше пистолета в двете си ръце, както бе виждал да правят ченгетата по филмите. Натисна спусъка и куршумът прониза лакътната става на мъжа. Той изпусна пушката си и започна да подскача нагоре-надолу, като непрестанно и пронизително викаше нещо неразбираемо. На Франи й напомни заека Роджър, който повтаря „мооооля!“.
— Улучих го! — извика Харолд тържествуващо. — Улучих го! Улучих го!
Франи най-сетне се сети да свали предпазителя. Тъкмо го стори, когато Стю отново стреля. Мъжът с простреляния лакът падна, като този път се хвана за корема. Продължи да крещи.
— Боже мили, Боже мили! — повтаряше тихо Глен. Закри лице с ръце и се разплака.
Харолд стреля. Мъжът отскочи и престана да крещи.
Жената с тениската с надписа отново фрасна с все сила мъжа с приклада на пушката. Този път го улучи в главата. Прикладът от орехово дърво и черепът на мъжа се счупиха едновременно.
За миг настъпи тишина. Чу се чуруликането на някаква птичка.
После момичето със синята тениска, застанало разкрачено над трупа на мъжа, нададе див, първобитен рев, който щеше да преследва Франи до края на живота й.
Русото момиче се казваше Дейна Юргенс и беше от Ксения, Охайо. Момичето с надписа на тениската се казваше Сюзън Стърн. Третото, което бе стиснало мъжа с двуцевката между краката, се казваше Пати Крьогер. Другите две бяха доста по-възрастни. Най-възрастната се казвала Шърли Хамет, им съобщи Даяна. Не знаели как е името на другата, която, изглежда, бе към четиридесетте. Когато Ал, Гарви, Върджи и Рони я намерили в Арчболд преди два дни, тя била напълно неадекватна и вървяла без цел и посока.
Групата им от девет души тръгна направо през полето и си устрои лагер във фермерска къща на запад от Колумбия, точно до границата с щата Индиана. Всички бяха в състояние на шок. По-късно Франи си мислеше, че на случайния страничен наблюдател сигурно биха му се сторили като група пациенти на местната лудница на излет сред природата. Високата до бедрата им трева беше още мокра от нощния дъжд и скоро панталоните им станаха на мокри петна. Бели пеперуди с все още натежали от влагата крила летяха бавно около тях и описваха замаяно кръгове и осморки. Слънцето се опитваше да пробие през облаците. Беше само едно светло, размазано петно, което се опитваше да пробие пелената от бели облаци, покриващи небето. Но въпреки че денят бе мрачен, вече бе горещо и се дишаше тежко от влагата във въздуха. Над тях в небето кръжаха рояци от гарвани и грачеха страшно и дрезгаво. „Сега гарваните са повече от хората — помисли си Франи. — Ако не внимаваме, може да ни изкълват и да ни заличат от лицето на земята.“ Отмъщението на птиците? А дали гарваните ядат месо? Франи се опасяваше, че те са се превърнали в лешояди.