Докато обядваха, разговорът се поддържаше главно от Дейна и Сюзън. Повечето от тях само поровиха из чиниите си, но всъщност никой не хапна.
Жената, чието име не знаеха, се сви в най-отдалечения ъгъл на прашната кухня. Шърли Хамет седна на масата с тях, хрупайки бисквити, като не спираше да си приказва сама.
Дейна напуснала Ксения в компанията на Ричард Дарлис и Деймън Бракнел. Колко живи са останали в Ксения? Видяла само трима — един много възрастен мъж, една жена и малко момиченце. Дейна и двамата й приятели ги попитали дали искат да тръгнат с тях, но старецът само им махнал с ръка да си вървят и изломотил, че „има работа в пустинята“.
Около 8 юли Дейна, Ричард и Деймън започнали да сънуват кошмари за някакъв зъл дух. Много страховити сънища. Рич дори си втълпил, че този зъл дух е истински човек и че живее в Калифорния, продължи разказа си Дейна. Смятал, че с този човек, ако изобщо е човек, била свързана „работата“, която имали онези тримата в пустинята. Дейна и Деймън започнали да се безпокоят за душевното състояние на приятеля си. Рич твърдял, че човекът от сънищата бил истински злодей и че събирал цяла армия от такива като него. Казал, че тази армия скоро ще тръгне на изток и ще пороби всички останали живи първо в Америка, а след това и в останалия свят. Дейна и Деймън една вечер тайно обсъдили как да избягат от Рич и стигнали до заключението, че собствените им сънища се дължат на натрапчивите халюцинации и самовнушенията на Рич.
В Уилиамстаун, след един завой на магистралата, се озовали пред огромен камион за смет, преобърнат по средата на пътя. До него били паркирани кола, комби и автомобилен кран.
— Сметнахме, че сме попаднали на някоя катастрофа — каза Даяна и стисна една бисквита между пръстите си, която се превърна в трохи. — Което именно се искаше от нас.
Слезли от моторите си, за да заобиколят камиона, и тогава четиримата злодеи (според определението на Рич) открили огън от канавката. Убили Рич и Деймън, а Дейна взели със себе си. Тя била четвъртото постъпление в тяхната зоологическа градина или харем, както сами се изразявали.
Сред другите била Шърли Хамет, която по онова време още не си говорела сама, а била почти нормална, макар че била неколкократно изнасилвана отпред и отзад и принуждавана ла прави френска любов и с четиримата мъже.
— А веднъж, когато не искаше да отиде с един от тях в храстите, Рони я би с бодлива тел по голия задник и после три дни й тече кръв от ануса.
— Боже милостиви! — възкликна Стю. — Кой беше той?
— Мъжът с двуцевката — отвърна Сюзън Стърн. — Онзи, на когото му размазах мозъка на пихтия. Иска ми се да лежи тук на пода, за да мога пак да го направя.
Брадатият с очилата го наричали просто Док. Той и Върджи били в някакво военно поделение, което било изпратено в Ейкрън, когато избухнала грипната епидемия. Работата им била „връзки с медиите“, което на езика на армията означавало „потискане и контрол над медиите“. Когато тази работа била горе-долу свършена, се заели с „контрол над тълпите“, което на езика на армията означавало, че крадците, които се опитвали да избягат, трябвало да ги застрелват, а тези, които не бягали — да ги бесят. Към 27 юни във веригата от команди, които стигали до тях, имало повече дупки, отколкото брънки. Много хора от поделението вече били болни и не можели да си вършат работата, което и без това нямало особено значение, защото жителите на Ейкрън били твърде слаби, за да могат да четат вестниците, а още по-малко да ограбват банки и бижутерски магазини. На 30 юни поделението изобщо не съществувало. Тези, които не били мъртви, избягали. Всъщност Док и Върджи били единствените двама, които са избягали и започнали нов живот като собственици на зоологическа градина. Гарви се присъединил към тях на първи юли, а Рони — на трети. От този момент насетне не допускали нови членове в своя специален малък клуб.
— Да, но след време вие жените сте станали повече от тях — намеси се Глен.
За обща изненада Шърли Хамет проговори.
— Хапчета — каза тя, гледайки ги с малките, уплашени очички на хваната в капан мишка зад посивелия си бретон. — Хапчета всяка сутрин преди ставане и всяка вечер преди лягане. Възбудителни и успокоителни. — Гласът й заглъхна и последните думи почти не се чуха. След кратка пауза тя отново си замърмори сама.
Сюзън Стърн продължи да разказва. Нея самата и една от убитите жени, Рейчъл Кармоди, ги пипнали на 17 юли, близо до Кълъмбъс. Тогава групата пътувала с две коли комби и един автомобилен кран, който използвали, за да си разчистват пътя от автомобили. Док държал аптечката в една чанта, привързана на колана си. Имал хапчета за всички случаи.