На 14 — деня, в който Лари Ъндърууд се събуди до голямата бяла къща в източната част на Ню Хампшир, Траш премина Мисури на север от Каунсъл Блъфс и влезе в Небраска. Вече можеше да си служи донякъде с лявата ръка, мускулите на краката му бяха заякнали и той караше без почивка, воден от необходимостта да бърза, да бърза, да бърза.
Намираше се на западния бряг на Мисури, когато за пръв път му дойде наум, че Бог може да застане на пътя му и да попречи да се изпълнят мечтите му. Нещо не беше както трябва в Небраска; във въздуха витаеше нещо, което сериозно го смущаваше. И плашеше. Щатът приличаше досущ на Айова… но все пак бе различен. Онзи човек му се явяваше неизменно всяка нощ, ала когато навлезе в Небраска, той го изостави.
Вместо него започна да сънува някаква старица. Сънуваше, че лежи по корем в някакво царевично поле, почти парализиран от страх и омраза. Беше ясно утро. Чуваше граченето на гарваните. Пред очите му се издигаше завеса от широки царевични листа с мечовидна форма. Въпреки че изпитваше неописуем страх, не успя да преодолее любопитството си и отмести листата, за да види какво има отвъд. Видя някаква стара къща, изградена върху блокове, железни подпори или нещо от този род. От клона на едно ябълково дърво висеше гума, явно пригодена за люлка. На верандата на къщата седеше старица, свиреше на китара и пееше стара негърска песен. Във всеки негов сън песните бяха различни, ала Траш ги знаеше всичките, защото навремето познаваше жена, майката на едно момче на име Доналд Мъруин Елбърт, която пееше такива песни, докато вършеше домакинската работа из къщи.
Този сън всъщност бе истински кошмар не само защото накрая се случваше нещо наистина страховито. В първия момент ти се струваше, че в целия сън няма абсолютно нищичко, което да може да те уплаши. Царевица, синьо небе, стара жена, люлка. Какво страшно можеше да има в тези неща? Стариците не те замеряха с камъни и не ти се подиграваха. Особено тези старици, които пеят песни от едно време, посветени на Исус, като „В утрото“ и „Скоро, Господи, скоро“. Хора като Карли Йетс те замеряха с камъни.
Но дори преди да дойдеше краят на съня, Траш се сковаваше от страх, сякаш пред очите му не стоеше немощна старица, а някаква тайнствена, едва скривана светлина, която всеки момент щеше да блесне и да я обгърне от вси страни като огнен ореол, пред който горящите нефтени резервоари на Траш бяха просто запалени свещички, оставени на произвола на вятъра. Ослепителната светлина можеше да изгори очите му и да ги изпепели. През тази част от съня си той непрестанно мълвеше: „О, моля те, искам да бъда далеч от нея, не искам да имам нищо общо със старицата, моля те, о, моля те, искам час по-скоро да напусна Небраска!“
После тя неочаквано и рязко преставаше да свири. Поглеждаше право към мястото, където лежеше той, и надничаше през мъничка пролука в завесата от листа. Лицето й бе много старо и сбръчкано, а косата й оредяла, така че отдолу прозираше кафеникавият й скалп, ала очите й искряха като диаманти и хвърляха онази светлина, от която той се ужасяваше.
С леко прегракналия си, но иначе силен глас тя се провикваше: „Невестулка в царевицата!“ Той усещаше някаква промяна в себе си. Поглеждаше и виждаше, че се е превърнал в невестулка, в космато, черно-кафяво, хищно животинче. Носът му бе станал остър и дълъг, а очите му се бяха смалили до малки като мъниста черни зрънца. Ръцете му бяха животински лапи. Беше се превърнал в невестулка — страхливо нощно животно, което нападаше слабите и беззащитните.
В този миг започваше да крещи и крещеше, докато се събудеше, облян в пот и с подпухнали очи. Прокарваше трескаво ръце по тялото си, за да се увери, че все още е човешко същество. Обхванат от панически ужас, накрая проверяваше дали и главата му е човешка, дали не е станала удължена, космата, хлъзгава, с аеродинамична форма, с форма на куршум.
Прекоси шестстотин километра в Небраска за три дни, движен през цялото време от страх с високооктаново число. Прекоси границата с Колорадо близо до Джулесбърг. Сънят му започна да избледнява и да добива червеникавокафяв оттенък.
(Майка Абигейл от своя страна се събуди през нощта на 15 юли, малко след като Траш бе минал на север от Хемингфорд Хоум, с усещане за ужасен студ, с чувство на страх и състрадание, макар и да не знаеше към кого и защо изпитва това чувство. Помисли си, че може би е сънувала внука си Андърс, който бе убит случайно по време на лов, когато бе едва на шест.)
На 18 юли на югоизток от Стьрлинг, Колорадо, малко преди Бръш, той срещна Хлапето.