— Има ли някой? — попита прегракнало Траш. Не последва никакъв отговор.
Тогава изпита страх. Това място бе призрачно, тук може би се спотайваха чудовища, ала страхът му бе притъпен от огромната умора. Препъвайки се, слезе по стълбите в казиното, мина покрай бара, където Лойд Хенрайд седеше тихо в тъмнината с чаша минерална вода в ръка и го наблюдаваше.
Стигна до маса, покрита със зелено сукно, на която бяха изписани тайнствените думи: „ТОЗИ, КОЙТО РАЗДАВА, ТРЯБВА ДА УЛУЧИ 16 И ДА ЗАСТАНЕ НА 17.“ Траш се покатери на масата, легна и мигновено заспа. Скоро шестима наобиколиха спящия дрипльо.
— Какво да го правим? — попита Кен Демот.
— Да го оставим да поспи — отвърна Лойд. — Флаг иска да се види с него.
— Така ли? А къде, между другото, е самият Флаг? — попита друг мъж, който беше плешив.
Лойд се обърна и изгледа плешивия, който беше поне една глава по-висок, но въпреки това не издържа на погледа на бившия затворник и дори отстъпи крачка назад. Единствено Лойд носеше на врата си камък, който не беше абсолютно черен, а в центъра му имаше червено петънце.
— Нямаш търпение да го видиш ли, Хек? — попита Лойд.
— Не, не е така — отвърна плешивият. — Ей, Лойд, нали знаеш, че не искам…
— Да, знам. — Лойд погледна мъжа, които спеше на масата за блекджак. — Флаг ще се появи. Той специално чакаше този човек, който е по-различен.
Боклукчията продължаваше да спи на масата в пълно неведение за това, което ставаше около него.
Траш и Хлапето прекараха нощта на 18 юли в един мотел в Голдън, Колорадо. Хлапето избра две стаи със свързваща врата. Тази врата беше заключена, но той, вече порядъчно натряскан, реши този проблем, като изстреля три куршума в ключалката.
Вдигна миниатюрното си краче и ритна вратата. Тя се разтресе и се отвори сред прозрачната синкава мъгла от барута.
— Супер работа — рече Хлапето. — Коя стая искаш, Траш?
Траш си избра стаята отдясно и за малко беше оставен сам на себе си. Спътникът му излезе някъде. Боклукчията обмисляше идеята просто да изчезне в мрака, преди да се е случило нещо наистина ужасно, противопоставена на алтернативата да остане без транспорт, когато Хлапето се върна. Траш с ужас видя, че той бута количка от супермаркет, в която имаше шест кашона с бира „Коър“. Кукленските му очи бяха кръвясали и клепачите му бяха зачервени. Прическата тип помпадур беше започнала да се разпада като пружината на счупен часовник. Мазни кичури коса висяха над бузите и ушите му, което му придаваше вид на опасен пещерен човек, случайно намерил кожено яке, забравено от някой пътешественик във времето. Заешките крачета се поклащаха на кръста му.
— Топла е — каза той. — Ама на кой му пука, прав ли съм?
— Абсолютно — отвърна Траш.
— Земи една бира, говедо — рече Хлапето и му подхвърли една кутия. Когато я отвори, топла пяна обля лицето му и Хлапето избухна в странно писклив и тих смях, като се държеше за корема. Траш се усмихна едва-едва. Реши, че по-късно през нощта, когато малкото чудовище заспи, той ще се измъкне. Стига му толкова. А и това, което му беше казал за свещеника.. Страхът на Траш беше нараснал дотолкова, че не бе в състояние да открие връзката между отделните си мисли. Да отправяш такива заплахи дори и на шега, бе все едно да се изсереш върху олтара на някоя църква или да стоиш вдигнал лице към небето по време на лятна буря, молейки се да те удари гръм.
Най-лошото беше, че според него Хлапето не се шегуваше.
Траш не искаше да пътува по планинските завои и тесни пътища с това джудже, което пиеше по цял ден и по цяла нощ и което имаше намерение да премахне зловещия човек и да заеме мястото му.
Докато разсъждаваше по тези въпроси, спътникът му обърна две бири за две минути, смачка кутиите и ги хвърли с безразличие върху едно от леглата. Гледаше мрачно към телевизора, с поредната бира в лявата ръка и с пищова в дясната. Сетне заяви:
— Щом няма шибано електричество, няма и шибана телевизия. — Напиваше се все повече и повече и все повече провлачваше думите по южняшки. — Как ме вбесява това. Гот ми е, че всички кретени сдадоха багажа, но мамка му стара, Исусе, къде е НВО? Къде са мачовете по кеч? Къде е каналът на „Плейбой“? Тоя наистина си го биваше, Траши, сериозно ти говоря. Искам да кажа, никога не показваха как пичовете завират муцуни в космати сливи, как ядат обрасли с косми пайове, нали схващаш, к’во ти разправям, обаче някои от женските имаха крака, които им стигаха чак до ушите, нали чаткаш, бе, копеле?