Затова отиде в другата стая (на пръсти, въпреки че Хлапето явно се бе напил до безсъзнание) и притвори вратата между двете стаи. Тя не се затвори добре, защото от куршумите се бе изметнала. На нощното му шкафче имаше будилник. Траш го нави и сложи стрелките на дванадесет, тъй като не знаеше (пък и не го интересуваше) колко точно бе часът. После нагласи алармата за пет часа.
Просна се на едното легло, без дори да си събуе кецовете, и заспа след пет минути.
Събуди се по някое време, в тъмно като гроб утро. Усети как го лъхва миризма на бира и повърнато като топло дихание. Нещо лежеше до него, нещо горещо и гладко. В първия момент на паника си помисли, че невестулката от сънищата му в Небраска някак се е превърнала в реалност. От устата му се изтръгна едва чуто стенание, когато осъзна, че макар животното в леглото му да не е голямо, бе твърде едро за невестулка. От бирата главата го болеше така, сякаш бормашина пробиваше слепоочията му.
— Хвани го — прошепна Хлапето в тъмното. Взе ръката на Траш и я постави върху нещо твърдо и цилиндрично, което туптеше като бутален прът. — Стисни го яко. Хайде, хващай го, искам да се изпразня. Знаеш какво трябва да правиш. Разбрах го, щом те видях. Хайде, чекиджия такъв, почвай.
Траш знаеше какво трябва да прави. Дори изпита в известен смисъл облекчение. Беше се научил през дългите нощи в панделата. Казваха, че било лошо, че така правели педитата, ала онова, което правеха, беше за предпочитане пред работите, които вършеха другите. Например заостряха дръжките на лъжиците и се опитваха да отварят с тях вратите на килиите си, а имаше и други, които просто лежаха на леглата си, кършеха пръсти, гледаха те и се хилеха насреща ти.
Хлапето бе поставил ръката му върху един вид пистолет, който Траш добре разбираше как действа. Хвана го здраво с ръка и започна. Когато и това приключеше, Хлапето щеше да заспи и тогава Траш щеше наистина да се измъкне.
Хлапето дишаше на пресекулки. Започна ритмично да повдига бедрата си нагоре-надолу в синхрон с ръката на Траш. В началото Боклукчията не усети, че онзи откопчава панталоните му и че му ги смъкна заедно с гащите чак до коленете. Той не се възпротиви. За него беше без значение ако Хлапето искаше да му го навре отзад. Беше му се случвало и преди. Човек не умираше от това. Не беше отровно.
В следващия миг ръката му замръзна. Това, което почувства току до ануса си, не беше от кръв и плът. Беше хладно желязо.
Изведнъж осъзна какво е.
— Не — прошепна. Очите му се бяха разширили от ужас в тъмното. — В огледалото, което висеше на стената до тях, едва различаваше чертите на кукленското лице на убиеца с провисналите кичури над кръвясалите очи.
— Да — прошепна на свой ред Хлапето. — Не спирай да си движиш ръката, приятел. Нито за миг. Или може да натисна спусъчето на тая машинка. Ще пратя задника ти и всичко останало право в ада. Куршуми дум-дум, нали не си забравил, Траши. Чаткаш ли?
Стенейки, Траш отново започна да движи ръката си. Запъшка от болка, когато Хлапето запъха цевта в него бавно, въртейки я, бутайки, разкъсвайки го. А нима това го възбуждаше? Да, така беше.
След време Хлапето усети възбудата му и задъхано изрече:
— Харесва ти, нали? Знаех си, че ще ти хареса, боклук такъв. Обичаш да ти го вкарват в задника, нали? Кажи „да“, боклук. Кажи да или те пращам право в ада.
— Да — изквича Траш.
— Искаш ли и аз да ти го хвана?
Не искаше. Въпреки че беше възбуден, не искаше, но знаеше, че беше по-добре за него да каже „да“.
— Не бих ти пипнал пишката, дори да беше направена от диаманти. Сам си го направи. Защо Бог ти е дал две ръце?
Колко време продължиха? Бог може би знаеше, но не и Траш. Минута, час, век — какво значение имаше? Беше сигурен, че в мига, когато Хлапето стигне до оргазъм, той ще почувства две неща — топлата струя сперма на чудовището върху корема си и пълзящата като змия агония от и куршума, които щеше да разкъса вътрешностите му. Най-жестоката клизма.
В този миг Хлапето престана да движи бедрата си и Траш усети конвулсиите му. Ръката му стана хлъзгава, сякаш носеше гумена ръкавица. В следващия момент Хлапето извади пистолета от ануса му. Траш се разплака без глас от облекчение. Не се страхуваше да умре, поне докато служеше на лошия човек, но не искаше да пукне в тази мрачна мотелска стая от ръката на някакъв психопат. Не преди да е зърнал Сибола. Би отправил молитва към Бог, но инстинктивно разбираше, че Бог няма да се вслуша със съчувствие в молитвите на тези, които бяха решили да служат вярно на лошия човек. А и какво бе сторил Бог за Траш през живота му? Какво бе сторил и за Доналд Мъруин Елбърт?