— От какво се страхува? От какво!
Спомни си, когато опита да прави любов с нея три дни след като напуснаха Стовингтън. От тогава бе станала особено мълчалива. От време на време изглеждаше весела, но беше ясно, че се насилва да се държи така. Джо бе заспал. Лари седна до нея. Поговориха си не за сегашното си положение, а на безопасни теми, за неща от миналото. После се опита да я целуне. Тя го отблъсна, извръщайки глава, ала не преди да бе усетил онова, за което му говореше сега Луси. Опита още веднъж, този път по-настойчиво, макар и нежно, защото лудо я желаеше. За миг само тя се отпусна, показа му какво би могло да стане между тях, ако…
После се отскубна от прегръдката му и се отдръпна, бледа, свела глава, скръстила ръце пред гърдите си, обхванала лакти с дланите си.
„Не прави това, Лари, Моля те. Или ние с Джо ще трябва да ви напуснем.“
„Защо? Защо? Защо правиш от това драма, Надин?“
Тя не му отговори. Просто седеше, без да вдигне глава. По това време сенките под очите й бяха започнали да се появяват.
„Ако можех да ти кажа, щях да го направя“ — бе отсякла тя, сетне се отдалечи, без да каже дума повече.
— Навремето имах приятелка, която се държеше точно като нея — каза Луси. — Беше през последната година в гимназията. Казваше се Джолин, Джолин Мейджър. Джолин напусна училище заради гаджето си. Той беше във флотата. Забременя, когато се омъжиха, но загуби бебето. Мъжът й отсъстваше много от къщи, а Джолин… обичаше купоните. Тя си падаше по купоните, а мъжът й бе адски ревнив. Казал й, че ако я спипа, че прави нещо нередно зад гърба му, ще й счупи и двете ръце и ще я обезобрази. Представяш ли си що за живот е това? Мъжът ти си идва у дома и ти казва: „Ей, бебче, утре заминавам. Затова ела ме целуни, да изкараме един тур в леглото и между другото, като се върна, ако ми кажат, че си имала вземане-даване с някой друг, ще ти счупя двете ръце и ще ти размажа физиономията.“
— Да, сигурно е било ужасно.
— След известно време тя се запозна с един мъж — продължи Луси. — Беше преподавател по физическо в гимназията в Бърлингтьн и се казваше Хърб. Срещали се тайно и непрестанно се озъртали. Не знам дали мъжът й наистина е бил уговорил някой да я следи, обаче след време това вече беше без значение. Скоро Джолин взе да откача на тая тема. Примерно, някакъв мъж чака автобуса на спирката, а тя ще си въобрази, че е приятел на мъжа й. Или че търговският пътник, който се регистрира в някой евтин мотел след тях, е изпратен от съпруга й. Дори ако мотелът се намира в най-затънтеното градче на щата. Даже и ченгето, което веднъж ги упътило, когато двамата отишли на пикник, й се сторило подозрително. Положението дотолкова се влоши, че щом някоя врата хлопнеше или се чуеха стъпки по стълбите край вратата й, тя извикваше от страх. А понеже живееше в къща, която бе разделена на седем апартамента, по стълбите имаше почти непрекъснато движение. Хърб се изплаши и я остави. Не се страхуваше от мъжа й, а от нея самата. И тъкмо преди да се върне съпругът й, Джолин получи нервна криза. Просто защото искаше да бъде обичана и защото мъжът й бе адски ревнив. Надин ми напомня за това момиче, Лари. Съжалявам я. Не я харесвам, това е вярно, но я съжалявам. Изглежда ужасно.
— Нима искаш да кажеш, че Надин се страхува от мене така, както онова момиче се е страхувало от съпруга си?
— Може би. Но ще ти кажа едно. Където и да се намира съпругът на Надин, той определено не е тук.
Лари се засмя нервно.
— Да си лягаме вече. Чака ни тежък ден.
— Да — съгласи се тя. Помисли си, че не е разбрал и дума от това, което му бе казала. Изведнъж се разплака.
— Ей, ей, недей така. — Лари се опита да я прегърне. Тя отблъсна ръката му.
— Нали получаваш каквото искаш от мен и без да се напъваш.
В него още бе останало нещо от стария Лари и той се зачуди дали можеха да я чуят в лагера.
— Луси, та аз никога не съм те насилвал — каза й мрачно.
— О, колко си глупав само! — извика младата жена и го удари по крака. — Защо мъжете са толкова тъпи? Виждате света само в черно и бяло. Не, никога не си ме насилвал. Аз не съм като нея. На нея може и ръката да й извиеш, тя пак ще те заплюе в лицето и няма да си разтвори краката. Мъжете са измислили специално име за момичета като мен и го пишат по стените на тоалетните, доколкото ми е известно. Но ще ти кажа защо съм такава. Защото се нуждая от топлина, искам да ми е топло. Нуждая се от любов. Това толкова ли е лошо?
— Не, не е. Но Луси…
— Не вярваш в това, което ти казвам — прекъсна го пренебрежително тя. — Ще продължиш да преследваш мадам Недосегаемата, а междувременно Лусито ще ти е под ръка, щом ти се прииска малко креватна гимнастика след залез слънце.