— О, не мога да го повярвам. Сред нас има хора с висше образование, адвокати, политически активисти…
— Може и да са били такива. Но сега са само уплашени и уморени люде, които не знаят какво ще се случи с тях. Някой може и да се обади, но веднага ще му затворим устата, като кажем, че майка Абигейл и нейните съветници ще пуснат електричеството до шестдесет дни. Не, Стю, първото и най-важно нещо е да затвърдим духа на старото общество. Това имах предвид, като казах, че трябва да възстановим Америка. Така трябва да постъпим, щом сме заплашени от онзи човек, когото наричаме Сатаната.
— Продължавай.
— Добре. Следващата точка от дневния ред ще бъде избор на градски съвет като в едновремешните градчета на Нова Англия. Пример за съвършена демокрация. Докато сме по-малко на брой, ще свърши страхотна работа. Само че вместо да избираме градски съвет, ще изберем друг управителен орган, да кажем от седем… представители. Представители на Свободната зона. Как ти звучи?
— Идеално.
— И аз мисля така. Ще гледаме да бъдат избрани за представители членовете на организационния комитет. Ще ги попритиснем и ще избързаме с гласуването, преди да са се усетили и да са започнали да предлагат приятелите си. Ще уговорим предварително хора, които да ни предложат, и други, които да подкрепят кандидатурите ни. Гласуването ще мине като по мед и масло.
— Екстра — възхити се Стю.
— Разбира се — съгласи се мрачно Глен. — Ако се интересуваш как да надхитриш и заобиколиш демократичните процедури, посъветвай се със социолог.
— Каква ще бъде следващата точка?
— Тя ще получи всеобщо одобрение, тъй като ще гласи: „Решение: На майка Абигейл се дава пълното право на вето върху всяко решение на Съвета на представителите.“
— Господи! А тя дали ще се съгласи?
— Сигурно. Но не смятам, че някога ще упражни това свое право, поне в момента не мога да си представя ситуация, която да предполага подобно действие от нейна страна. Не можем да очакваме съветът да управлява ефективно, ако тя не е поне негов титулярен председател. Тя е общото между всички нас. Всички ние имахме паранормално преживяване, свързано с нея. А и тя има… някаква аура. Хората използват едни и същи определения, когато говорят за нея: мила, добра, стара, мъдра, умна, великодушна. Тези хора са сънували един сън, който им е изкарал ума от страх, и друг сън, който ги е карал да се чувстват сигурни. Ще й обясним, че я обявяваме само формално за наш водач. Мисля, че и тя иска това. Много е стара, уморена…
Стю поклати глава.
— Стара е и уморена, обаче тя третира проблема с лошия човек от религиозна гледна точка като някакъв кръстоносен поход, Глен. И не е единствената, която гледа така на тази предстояща схватка. Ти сам го знаеш.
— Искаш да кажеш, че все пак може да реши да вземе юздите на управлението в свои ръце?
— Това може да не се окаже чак толкова лошо. В крайна сметка ние сънувахме нея, а не някакъв съвет от представители.
— Не, не мога да приема идеята, че всички до един сме пионки в някаква постапокалиптична игра на добри и лоши, независимо от сънищата! По дяволите, та това противоречи на всякакъв здрав разум!
Стю вдигна рамене.
— Хубаво, да не задълбаваме сега в тази тема. Мисля, че твоята идея да й дадем право на вето е много добра. Но мисля, че можем да отидем още по-далече. Нека й дадем право и сама да прави предложения.
— Но не и абсолютното право в това отношение — бързо го допълни Глен.
— Не. Нейните предложения ще трябва да бъдат одобрявани от Съвета на представителите — каза Стю с хитро пламъче в очите. — И така може да се окаже, че ние ще пречим на изпълнението на нейните идеи, а не обратното.
Настъпи продължително мълчание. Глен подиря чело с ръка.
— Да, знаеш ли, че си прав. Тя не може да бъде просто марионетка… поне трябва да приемем факта, че може да има и собствено мнение и свои предложения. Прибирам си вече кристалното кълбо, източен тексасецо. Защото в областта на социологията наричаме хората като нея алтернативно ориентирани.
— Що за алтернатива имаш предвид?
— Бог. Аллах. Кришна. Без значение е. Просто нея не я интересува от какво се нуждае обществото. Тя ще слуша и ще се подчинява на някакъв глас от отвъдното. Като Жана д’Арк. Просто ти събуди в мене опасенията, че може да се превърнем в теокрация.
— Тео…
— Общество, управлявано в името на Бога. — Глен не изглеждаше особено доволен от тази перспектива. — Когато беше малко момче, Стю, мечтал ли си някога, че ще станеш един от седемте свещеници с висок сан, вярно служещи на една сто и осем годишна негьрка от Небраска?
Стю го погледна втренчено. След малко попита: