Листът пред него бе откъснат от голяма тетрадка, в която записваше всичките си мисли. Тя бе нещо като дневник, но съдържаше и дълги списъци за пазаруване. Бе установил, че изпитва особена слабост към съставянето на списъци, Често си мислеше, че вероятно някой от предците му е бил счетоводител. Практиката го бе научила, че когато съзнанието ти е тревожно, съставянето на списък може да ти донесе поне временно успокоение.
Ник драскаше безцелно в полето на листа пред себе си.
Струваше му се, че нещата от миналия живот, от които се нуждаеха най-вече днес, бяха струпани в електроцентралата на Боулдър като потънало в прах съкровище, скрито в тъмен шкаф. Някакво едва сдържано неприятно чувство владееше повечето хора събрани тук. Приличаха на изплашени деца, които се блъскат едно в друго след мръкване в тъмна къща, обитавана от духове. В известен смисъл самият Боулдър приличаше на призрачен град. Сякаш хората смятаха, че са тук само временно. Имаше един човек на име Импенинг, който бе работил в охраната на завода на Ай Би Ем. Импенинг явно бе решен да предизвика размирици. Разправяше на хората, че на 14 септември 1984 година в Боулдър имало два сантиметра сняг, а през ноември студът хващал яко, така че на всички щели да им измръзнат задниците. Ник искаше веднага да се сложи край на приказки от този род. Ако Импенинг бе в армията, за такива слухове направо щяха да го разжалват, не че Ник бе почитател на лишените от логика действия на военните. Важното бе, че думите му нямаше да влияят на хората, ако можеха вечер да се приберат в светли къщи и ако при първото застудяване можеха да включат отоплението само с едно натискане на копчето. Ако не успееха да пуснат тока до първия сняг, Ник се опасяваше, че хората просто ще си заминат и всичките събрания, представители и документи на света нямаше да успеят да ги спрат.
Според Ралф повредата в електроцентралата не била сериозна. Поне видимо. Обслужващите екипи явно бяха успели да спрат повечето машини, други се самоизключили. Само две-три от големите турбини бяха изгорели, вероятно в резултат на повишаване на напрежението, възникнало в последния момент. Ралф твърдеше, че намотките трябвало да се сменят, но смятал, че двамата с Брад Кичнър и още десетина души щели да свършат тази работа. Много повече хора им бяха нужни обаче, за да се подменят изгорелите и почернели медни жици на генераторите, които бяха излезли извън строя. Медни жици имало в големи количества в складовете на Денвър. Ралф и Брад специално ходиха един ден дотам, за да се уверят сами. Ако имаха на разположение достатъчно хора, смятаха, че до Деня на труда ще успеят да пуснат електроцентралата.
— Тогава ще устроим най-страхотния купон, който този град е виждал някога — заяви Брад.
Законност и ред. Те също бяха основание за тревога. Можеше ли да се възложи тази част от работата на Стю Редман? Той сигурно нямаше да иска да се нагърби с нея, но Ник смяташе, че ще успее да го убеди… а ако успееше, щеше да накара Глен да стане заместник на Стю. Основното нещо, което го измъчваше, беше пресният и болезнен спомен от краткото и ужасяващо време, което бе прекарал като надзирател в полицейското управление на Шойо. Винс и Били умираха от грипа, Майк Чилдрис скачаше с два крака върху вечерята си и ревеше с пълно гърло: „Гладна стачка! Обявявам гладна стачка!“
Измъчваше го самата мисъл, че не ще може да минат без съдилища, затвори… и без палач може би. Господи, та нали тези хора бяха последователи на майка Абигейл, не на дяволския човек! Дяволският човек сто на сто нямаше да се занимава с такива глупости като съдилища и затвори. Неговите наказания щяха да са ефикасни, бързи и изключително тежки. Нямаше нужда да заплашва хората си със затвор, когато по телеграфните стълбове край път 1–15 висяха трупове, разпънати на кръст, оставени за храна на птиците.
Ник се надяваше, че закононарушенията ще бъдат дребни. Вече имаха няколко случая, при които пияни бяха нарушили обществения ред. Едно хлапе, още твърде малко, за да кара кола, се бе качило на огромен багер и го бе подкарало по „Бродуей“. Беше изплашило доста хора. Накрая се бе блъснало в един спрял камион за доставка на хляб и си бе ударило главата. „Леко се беше отървало“ — мислеше си Ник. Въпросът бе в това, че хората, забелязали подвизите му, не се бяха намесили, защото никой от тях не бе сметнал, че притежава необходимата власт, за да го направи.
Власт. Организация. Ник написа двете думи на листа и ги загради с две окръжности. Въпреки че бяха избрани от майка Абигейл, те нямаха имунитет срещу човешките слабости, глупави постъпки или чуждо лошо влияние. Не беше сигурен, че са деца на Бога, но знаеше, че когато Мойсей слязъл от планината, онези, които не били заети с преклонение пред златния телец, играели на зарове. И пред тях стоеше заплахата да се сбият при игра на карти или да разрешат спора за някоя жена със стрелба.