Власт и Организация. Той загради думите в още една окръжност и сега те приличаха на затворници зад тройна решетка. Как си подхождаха само… и колко тъжно звучаха.
Не след дълго дойде Ралф.
— Утре пристигат още хора, а вдругиден очакваме истинско стълпотворение, Ники. Повече от тридесет души.
„Това е добре — написа Ник. — Бас държа, че скоро ще имаме и лекар. Така е по закона на вероятностите.“
— Да. Полека-лека се превръщаме в истински град. — Глухонемият кимна.
— Поговорих с момчето начело на групата, която пристигна днес. Казва се Лари Ъндърууд. Умен човек е. Сече му пипето.
Ник повдигна вежди и изписа с пръст въпросителна във въздуха.
— Ами какво да ти кажа. — Ралф знаеше, че така Ник иска допълнителна информация. — Той е шест-седем години по-възрастен от теб и може би осем-девет по-млад от Редман. Но мисля, че ни трябва точно такъв човек. Зададе ми най-важните за момента въпроси.
Отново въпросителна.
— Например, кой е шефът. Как ще действаме оттук нататък. И кой ще се погрижи да го сторим.
Ник кимна. Да, това бяха най-съществените въпроси. Но дали Лари бе човекът, който им трябваше? Ралф можеше да е прав, но можеше и да греши.
„Ще се опитам утре да се срещна с него и да си поприказваме“ — написа той на листа.
— Да, редно е. Лари е свестен. — Ралф запристъпва нервно на място. — Поговорих си с майка Абигейл, преди тя да приеме групата на Ъндърууд. По онзи въпрос, дето ме помоли да проуча. Тя каза, че няма нищо против и да се залавяме за работа. Каза още, че повечето хора се мотаели и чакали някой да им нареди къде да легнат и къде да клекнат.
Андрос се облегна назад на стола и се разсмя без глас. После написа: „Сигурен бях, че си мисли нещо от този род. Утре ще поговоря с Глен и Стю. Ти напечата ли листовките?“
— О! Листовките! Мамка им, да. Отнеха ми почти целия следобед, да ги вземат мътните! — Показа една на Ник. Тя още миришеше на мастило. Шрифтът беше едър. Ралф сам ги бе оформил.
S>
ОБЩО СЪБРАНИЕ!!! ИЗБОР НА СЪВЕТ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!
20.30 часа, 18 август 1990
При хубаво време в парка
на булевард „Кениън“ и „Баншел“
При лошо време в залата „Чаутагуа“
СЛЕД СЪБРАНИЕТО ЩЕ ИМА ПОЧЕРПКА
S$
Отдолу имаше две опростени карти, посочващи местонахождението на парка и залата за новопристигналите в града, които още не бяха имали възможност да го опознаят. А под тях с по-дребен шрифт бяха изписани имената на кандидатите, за които се бяха споразумели Глен и Стю по-рано същия ден:
Временен организационен комитет:
Ник Андрос
Глен Бейтман
Ралф Брентнер
Ричард Елис
Фран Голдсмит
Стюарт Редман
Сюзън Стърн
Ник посочи реда, на който пишеше, че ще има почерпка след събранието, и повдигна въпросително вежди.
— А, това. Ами Франи се отби и заяви, че повече хора щели да дойдат, ако им предложим и нещо за хапване. Каза, че с приятелката й Пати Крьогер щели да имат грижата. Щели да осигурят бисквити и безалкохолно. — Ралф направи гримаса. — Ако трябваше да избирам между безалкохолно и конска пикня, щях сериозно да се замисля. Отстъпвам ти моя дял, Ники.
Ник се усмихна.
— Само едно ме смущава — продължи Ралф вече сериозно. — Включили сте ме в комитета. Знам какво означава това. „Поздравления и ще ти се съдере задникът от работа.“ Не че имам нещо против работата. Цял живот съм опъвал яко. Но в комитетите трябва да участват хора, които имат много идеи, а аз не съм от тях.
Ник бързо нарисува на своя бележник радиоприемник, антена и електрически стълбове с жици.
— Е, да, но тук става въпрос за нещо различно — възрази мрачно Ралф.
„Ще свършиш страхотна работа. Не се безпокой“ — фнаписа му глухонемият.
— Щом казваш. Ще се пробвам, Ники. Но мисля, че ще е по-добре, ако на мое място поставите онзи Ъндърууд.
Ник поклати отрицателно глава и го потупа по рамото. Ралф му пожела лека нощ и се качи на горния етаж. Когато остана сам, глухонемият отново замислено зачете листовката. Ако Стю и Глен бяха запознати със съдържанието й, а Ник беше сигурен, че това вече е станало, тогава знаеха, че той на своя глава бе задраскал името на Харолд Лодър от списъка на кандидатите за временния комитет. Не знаеше какво мислят по въпроса, но фактът, че до момента не се бяха появили на прага му, беше може би добър знак. Може би те също щяха да поставят някакви свои изисквания за членовете на комитета. Ако се наложеше, Ник бе готов да направи отстъпки, само и само да не допусне Харолд в комитета. Беше дори готов да пожертва Ралф. Той и без това не желаеше да участва, макар да бе природно интелигентен и успяваше да намери разрешение на почти всички проблеми. Щеше да свърши добра работа и в комисията на представителите. Така или иначе Ник смяташе, че Глен и Стю са издигнали кандидатурите преди всичко на свои приятели. Затова, ако Ник не искаше Лодър да участва, двамата трябваше да се съгласят. За да постигнат успех с ръководно тяло в такъв състав, не трябваше да има никакви разногласия помежду им.