„Да, Харолд, но защо изпитваш омраза?“
На този въпрос нямаше удовлетворителен отговор… можеше само да си измисля различни оправдания. Всъщност беше ли основателен този въпрос? Не, това беше все едно да попиташ някоя жена защо е родила ненормално дете.
А бе имало час, по-скоро миг, когато му се прииска да забрави омразата. Това бе мигът, когато прочете дневника на Фран и откри, че тя е безумно влюбена в Стю Редман, Истината му бе подействала така, както студената вода действа на голия охлюв — кара го уплашено да се свие на топчица. В онзи миг бе разбрал, че може просто да приеме нещата такива, каквито са, и тази мисъл го бе изпълнила с възторг и с ужас. Тогава разбра, че може да се промени, да стане друг човек, един нов Харолд Лодър, чиято пъпна връв, свързваща го със стария, можеше да бъде отсечена с острия нож на епидемията. Бе осъзнал по-добре от всички останали какво представлява Свободната зона на Боулдър. Хората не бяха вече същите. Малкото общество в този град не приличаше на никое друго в Америка от догрипния период. Те не го разбираха, защото не можеха да се дистанцират като него. Мъжете и жените живееха по двойки, но нямаха никакво желание да възродят институцията на брака. Цели групи от хора живееха в нещо подобно на комуни. Не се биеха помежду си. Изглежда, дори се радваха на разбирателство. И най-странното бе, че никой не бе поставил под въпрос религиозния подтекст на сънищата им… както и религиозното тълкувание, което се даваше на самата епидемия. Боулдър бе едно новаторско общество, една tabula rasa, която не можеше да осъзнае собствената си, непозната досега красота.
Харолд я бе почувствал и намразил.
Отвъд планината имаше още един Харолд. Парче от злокачествено образувание, една-единствена клетка от умиращ организъм, едничък представител на карцинома, който бе разяждал старото общество. Една-единствена клетка, която вече бе започнала да се възпроизвежда. В обществото щеше да се разгори пак старата схватка между здравата и болната тъкан — борба за територия. Ала пред всяка една клетка стоеше старият като света въпрос, въпросът, зададен още в райската градина — дали да отхапят ябълката или не? Там, на запад, вече ядяха ябълков пай и пиеха ябълков сок. Унищожителите на рая се намираха там, там бяха мускетарите на злото.
А той самият, когато му се бе предоставил шансът да приеме нещата такива, каквито са, бе отхвърлил тази нова възможност. Да я приеме би било равносилно на самоубийство. Раните от всички преживени унижения сякаш се отвориха и от тях потече кръв. Мъртвите му мечти и амбиции възкръснаха и изпълзявайки от гробовете си, го попитаха нима може да ги забрави така лесно. В Свободната зона той ще бъде просто някой си Харолд Лодър. Отвъд планината може да бъде принц. Злото неудържимо го привличаше. Бе като зловещ панаир — виенски колела, чиито светлини кръжат над мрачния пейзаж, безкрайна допълнителна атракция, изпълнена с изроди като Харолд, докато в голямата цирковата палатка лъвовете разкъсват зрителите. Дисхармоничната музика на хаоса го зовеше.
Отвори дневника си и под светлината на звездите решително започна да пише:
12 август 1990 г. (призори)
Твърди се, че най-страшните човешки пороци са гордостта и омразата. Но дали е вярно? Според мен те са най-големите добродетели. Да се откажеш от тях означава да се промениш в името на всеобщото добруване, заради благото на света. Много по-благородно е да ги приемеш, тоест светът да се промени за твое добро. Предстои ми голямо приключение.
Той затвори тетрадката. Влезе в къщата, прибра дневника в скривалището му в камината и внимателно намести плочата. Отиде в банята, постави нощната лампа на мивката така, че да осветява огледалото, и цели петнайсет минути се усмихва по различен начин. С всеки изминал ден това му се удаваше по-лесно.
КНИГА ТРЕТА
Тази страна е твоя,
тази страна е и моя.
От Калифорния до Ню Йорк.
От планините високи
до водите океански дълбоки,
тя ни принадлежи.
„Хей, Боклук, какво каза старата Сампъл, когато й запали чека за пенсията?“
Щом падне нощ и небето притъмнее, а ярката луна посред него изгрее, не ще се страхувам, щом ти си до мене.
51.
Из целия Боулдър бяха разлепени плакатите на Ралф за общото събрание на осемнайсети август. Бяха проведени множество дискусии, повечето посветени на добрите и лошите страни на седемчленния комитет.