— Тайни работи — повтори на глас Лари.
— Може би се моли на загадъчния човек — небрежно подхвърли Лио. Лари потръпна като ударен от ток. Момчето не забеляза нищо, погълнато от играта си с топката.
— Наистина ли смяташ така? — попита го Лари, стараейки се въпросът му да прозвучи непринудено.
— Не съм сигурен, но не е като нас. Усмихва се много често, ала ми се струва, че отвътре е пълен с червеи и те го карат да се смее. Големи бели червеи, които изяждат мозъка му.
— Джо… Лио искам да кажа…
Очите на Лио — тъмни и далечни — неочаквано се избистриха и той се усмихна.
— Виж, ето я Дейна. Харесвам я. Ей, Дейна! — викна той и й махна. — Имаш ли дъвка?
Дейна, която смазваше бегача си, се обърна и се усмихна. Бръкна в джоба на ризата си и извади пет дъвки „Джуси фрут“. Щастливо усмихнат, Лио се втурна към нея. Дългата му коса се развяваше, в ръката си стискаше топката.
„Тази асоциация между белите червеи и усмивката на Харолд… откъде на Джо (Не, Лио, поне така го наричаме) му е дошла такава мисъл — колкото интелигентна, толкова и ужасна?“ Момчето бе в нещо като транс. И не само то; колко пъти, откакто бе пристигнал, Лари бе забелязал как някой спира на улицата като вцепенен, взирайки се за миг в пространството, а сетне продължава пътя си, сякаш нищо не се е случило? Всичко се бе променило, дори човешките възприятия.
Това го плашеше.
Лари тръгна към Лио и Дейна.
Същия следобед Стю завари Франи да пере в малкия двор на новия им дом. Бе напълнила корито с вода и изсипала в него почти половин кутия „Тайд“ и разбъркала всичко с дървената дръжка на метлата, докато коритото се напълни догоре с пяна. Франи се съмняваше, че прави каквото трябва, но твърдо бе решила да не пита майка Абигейл и да издаде невежеството си относно домакинските въпроси. Пусна дрехите в студената вода, сетне мрачно стъпи в коритото и започна да ги тъпче, сякаш тъпчеше грозде за вино. „Новият ти модел «Мейтаг» 5000 — помисли си тя. — Задвижва се с два крака, запазва цветовете на дрехите, идеална за финото ви бельо, и…“
Извърна се и съгледа своя любовник, който, застанал до портата, я наблюдаваше развеселено. Франи задъхана спря.
— Ха-ха, много смешно. Откога стоиш там, умнико?
— От няколко минути. Какво си въобразяваш, че правиш? Може би изпълняваш любовния танц на горската патица?
— Ха-ха — изгледа го тя студено. — Още една дума и ще прекараш нощта на дивана в дневната или във Флагстаф, при приятеля си Глен Бейтман.
— Не исках да…
— Тук са и твоите дрехи, господин Стюарт Редман. Може да си основател на новия свят или за каквото там се мислиш, но това не пречи да си цапаш гащите.
Стю се усмихна, сетне се разсмя и каза:
— Не си ли малко груба, скъпа?
— Точно сега не ми е до любезности.
— Добре, излез от коритото. Трябва да поговоря с тебе.
Франи с удоволствие се подчини, въпреки че щеше да се наложи да измие краката си, преди да се залови отново с прането. Сърцето й биеше силно до пръсване, но не от щастие, също като пружина, навивана до скъсване от някой луд. „Ако това е начина, по който пра-пра-прабаба ми е прала — помисли си Фран, — тогава може би е имала право да търси усамотение в тази стая, която накрая се бе превърнала в скъпоценната приемна на майка ми. Навярно е смятала, че напълно си я е заслужила.“
Гневно погледна към краката си. По тях все още имаше полепнала сивкава пяна, която младата жена избърса с отвращение.
— Когато съпругата ми переше на ръка — започна Стю, — … обикновено използваше, как се наричаше? Дъска за търкане. Спомням си, че майка ми имаше поне три.
— Да, знам — раздразнено отвърна Франи. — С Джун Бринкмейкър обиколихме Боулдър, за да намерим нещо подобно, но не открихме нито една. Явно техниката е напреднала.
Той отново се засмя.
Франи сложи ръце на кръста си.
— Да не си посмял да ми се присмиваш, Стю Редман!
— Не. Просто си мислех, че знам откъде да ти намеря дъска за търкане. На Джун също, ако все още й трябва.
— Откъде?
— Чакай първо да проверя дали е още там. — Усмивката му помръкна и той прегърна младата жена. — Знаеш ли, благо дарен съм ти, че переш дрехите ми. Но Франи, защо си създаваш излишни грижи?
— Как защо? — смутено го изгледа тя. — А какво ще облечеш? С мръсни дрехи ли смяташ да ходиш?