— Значи трябва да потърсим някой друг за комитета.
— Да. Ралф Брентнър защитава позициите на онзи Лари Ъндърууд и от това, което каза, разбрах, че е свестен човек.
— Да. Според мен ще се справи. Днес срещнах гаджето му. Луси Суон, май така й беше името. Беше много мила и явно си е загубила ума по него.
— Предполагам, че всяка нормална жена би се чувствала така. Но, Франи, честно казано, не ми харесва, че е „изпял“ биографията си пред човек, с когото току-що се е запознал.
— Мисля, че стана така защото бях с Харолд от самото начало. Не смятам, че е разбрал добре защо съм с теб, а не с него.
— Какво ли е мнението му за Харолд?
— Попитай го и ще разбереш.
— Така и ще направя.
— Възнамеряваш ли да го поканиш в комитета?
— Вероятно. — Той се изправи. — Иска ми се да включа в комитета и онзи възрастен мъж, когото наричат Съдията, но той е на седемдесет, а това вече е твърде преклонна възраст.
— Ти разговаря ли с него за Лари?
— Не, но Ник е говорил. Ник Андрос е свестен човек, Фран. Накара двама ни с Глен да осъзнаем грешките си. Глен не беше много доволен, но все пак трябваше да признае, че някои от идеите на Ник са добри. Та Съдията му обяснил, че Лари не е точно човекът, от когото се нуждаем. Казал, че Лари просто се опитва да разбере бива ли го за нещо и че скоро ще се осъзнае.
— Това се казва препоръка.
— Да — отвърна Стю. — Но преди да го поканим, искам да разбера какво мисли за Харолд.
— Какво те притеснява? — неспокойно запита тя.
— Със същия успех мога да попитам теб, Фран. Все още ли се чувстваш отговорна за него?
— Аз ли? Не знам… Но като си помисля за Харолд, все още изпитвам лека вина.
— Защо? Защото го изместих? Фран, някога пожелавала ли си го?
— Не. За Бога, никога! — Тя леко потръпна.
— Веднъж го излъгах — продължи Стю. — Е, не беше точно лъжа. Случи се в деня, когато се срещнахме — на Четвърти юли. Мисля, че още тогава знаеше какво ще се случи. Казах, че не те харесвам. Но как бих могъл да съм сигурен дали искам да бъда с теб или не? Може и да съществува любов от пръв поглед, но в истинския живот… — Той замлъкна. Бавна усмивка се разля по лицето му.
— Какво е толкова смешно, Стюарт Редман?
— Просто си мислех, че в истинския живот ми бяха необходими поне… — той замислено се почеса по брадичката. — Ами, някъде към четири часа.
Младата жена го целуна по бузата.
— Много мило, няма що!
— Наистина. Във всеки случай мисля, че още ми има зъб заради това.
— Никога не е казал лоша дума за теб, Стю… или за когото и да било.
— Така е. Той непрекъснато се усмихва. Точно това не ми харесва.
— Нали не мислиш, че… крои някакво отмъщение?
Стю се усмихна и стана.
— Не. Не и Харолд. Глен смята, че опозиционната партия може би се е сплотила около него. Няма нищо лошо. Само се надявам това да не попречи на плановете ни.
— Не забравяй, че е самотен и наплашен.
— И ревнив.
— Ревнив ли? — Тя се замисли, сетне тръсна глава. — Не мисля. Разговарях с него и смятам, че щях да разбера, ако има нещо подобно. Може би се чувства пренебрегнат. Смятам, че е очаквал да го включат в организационния комитет…
— Ник настоя да не го приемем и ние се съгласихме. Изясни се, че никой от нас не му се доверява особено.
— В Оугънкуит бе най-непоносимото момче, което можеш да си представиш. До известна степен се дължи на семейното му положение, предполагам… че за родителите си е бил като излюпен от кукувиче яйце или нещо такова…, но след супер-грипа започна да се променя. Поне така ми се стори. Изглежда, се опитваше да се държи като… мъж. Сетне отново се промени. Изведнъж. Започна да се усмихва постоянно. Вече не можеше да се говори с него. Беше се затворил в себе си. Както понякога се случва с хората, които приемат нова вяра или четат… — тя млъкна и в очите й трепна нещо подобно на страх.
— Четат какво? — попита Стю.
— Нещо, което променя живота им — отвърна тя. — „Майн Кампф“, „Капиталът“ или чужди любовни писма.
— Какви ги говориш?
— Хммм. — Тя го изгледа сепнато, сякаш някой я бе събудил от дълбок сън. — Нищо. Нали щеше да се срещаш с Лари Ъндърууд?
— Разбира се… ако си добре.
— Нищо ми няма. Наистина. Хайде, върви. Събранието е в седем часа. Ако побързаш, ще успееш да вечеряш преди това.