Това бе написано на дванайсети юли. Премигвайки, Франи запрелиства страниците, бързайки да стигне до края. Пред погледа й прелитаха отделни фрази, сякаш я блъскаха в лицето: „Във всеки случай Харолд мирише на чисто по изключение… дъхът му би прогонил и дракон тази вечер…“ и още нещо, което й се стори едва ли не пророческо: „Събира в душата си горчилка както пират трупа съкровища“. Но защо? За да подхранва собственото си чувство на тайно превъзходство? Или става дума за възмездие?
„О, той съставя списък… и го проверява повторно…ще открие… кой е бил добър или непослушен…“
После на първи август, само преди две седмици. „Снощи не записах нищо. Бях много щастлива. Дали някога съм била толкова щастлива? Не ми се вярва. Най-сетне със Стю сме заедно. Ние…“
Край на страницата. Обърна следващата. Първите думи отгоре бяха: „… се любихме два пъти.“ Но те едва задържаха вниманието й, преди погледът й да се спусне към средата на страницата. Там, до някакви досадни разсъждения за майчиния инстинкт бе онова, което привлече вниманието й и тя се вцепени.
Бе отпечатък от палец.
Започна трескаво да мисли: „По цял ден се возех на мотоциклет, всеки ден. Естествено опитвах се да се мия, когато имах възможност, но ръцете ми бяха мръсни и…“
Протегна ръка и не се изненада, че тя трепери. Сложи палеца си върху отпечатъка. Бе доста по-голям.
„Е, разбира се — каза си тя. — Когато правиш мазно петно, нормално е да стане по-голямо. Ето защо, това е…“
Но отпечатъкът от палец не бе чак толкова мазен. Малките линии и извивки бяха много ясни.
И не беше грес или масло, нямаше смисъл да се самозалъгва.
Бе засъхнал шоколад.
„Пейдейс“ — помисли си тя, — „десертчета, покрити с шоколад.“
За миг я достраша да се обърне — уплашена, че може да види усмихнатото лице на Харолд зад себе си, ухилено като чеширския котарак от „Алиса“. Плътните устни на Харолд сякаш тържествено произнасят: „Всичко с времето си, Франи. Всичко с времето си.“
Но ако Харолд тайно бе чел дневника й, дали това означаваше, че замисля някакво отмъщение срещу Фран и Стю? Разбира се, че не.
„Но Харолд се промени“ — прошепна й някакъв вътрешен глас.
— Проклятие, не се е променил чак толкова — извика тя в празната стая. Подскочи при звука на собствения си глас, сетне избухна в смях. Слезе на долния етаж и се зае да приготви вечерята. Щяха да вечерят по-рано заради събранието… но изведнъж то не й се струваше толкова важно както преди.
Събранието бе проведено в апартамента на Стю Редман и Франсис Голдсмит. Присъстваха членовете на временния комитет: Стю Редман, Франсис Голдсмит, Ник Андрос, Глен Бейтман, Ралф Брентнер, Сюзьн Стърн и Лари Ъндърууд.
За председател на събранието бе избран Стюарт Редман.
Франсис Голдсмит водеше протокола…
Тези бележки (плюс всяко оригване, хихикане и други шумове, записани на касети „Меморекс“ за всеки достатъчно луд да пожелае да ги чуе) ще бъдат депозирани в сейф в Първа Боулдърска банка… Стю Редман показа диплянка за хранителните отравяния, съчинена от Дик Елисън и Лори Констабъл. На корицата с големи букви бе написано: „АКО СЕ ХРАНИТЕ — ДЛЪЖНИ СТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТОВА!“ Стю заяви, че Дик иска диплянката да бъде напечатана и раздадена из целия град още преди митинга на осемнайсети, защото вече има петнайсет случая на хранително отравяне в Боулдър, два от които много сериозни. Комитетът единодушно реши Ралф да подготви хиляда бройки и да намери още десет души, които да му помогнат при раздаването.
Сюзън Стърн повдигна друг въпрос от името на Дик и Лори, които нямаха възможност да присъстват лично. И двамата смятаха, че трябва да бъде създаден погребален комитет; според Дик тази точка трябваше да се включи в дневния ред на събранието, но за да не предизвика паника, да се формулира като „разумна необходимост“.
— Всички знаем, че в Боулдър има учудващо малък брой трупове — каза тя, — като се има предвид числеността на населението преди епидемията, но нямаме представа защо е така… не, че има голямо значение. Но все още има хиляди мъртъвци, които трябва да бъдат погребани, ако искаме да продължим да живеем тук.
Стю запита доколко е важен този проблем в настоящия момент и Сю отвърна, че ще стане много сериозен ще бъде в началото на есента, когато завалят дъждовете. Лари внесе предложение идеята на Дик за Погребалния комитет да бъде прибавена като точка в дневния ред на събранието на осемнайсети Предложението бе прието единогласно.