Сетне Ралф Брентнер прочете изявлението, подготвено Ник Андрос, което цитирам дословно:
„Един от най-важните въпроси, които стоят пред комита е дали се доверим напълно на майка Абигейл и да й разкаже за всичко, което се е случило на събранията ни? Въпросът може да бъде формулиран и така: «Дали майка Абигейл се довери на този комитет или на постоянния, който ще последва и да ни разкаже за това, което се случва при срещу й с Бог или с когото й да било… особено при тайните заседания?»
Може да прозвучи глупаво, но нека обясня, защото наистина въпросът е прагматичен. Трябва да определим мястото на майка Абигейл в нашата общност, защото проблемът не само в това, отново да се изправим на крака. Ако това всичко, тя нямаше да ни е нужна. Но както всички знаем има още един проблем — с така наречения «тайнствен» човек или, както Глен го нарича, Врагът. Моето доказателство, че той съществува е много просто и смятам, че много хора от Боулдър ще се съгласят с доводите ми — ако изобщо искат да мислят по въпроса. Майка Абигейл за пръв път видях насън, но се оказа, че тя наистина съществува; присъни ми се тайнственият човек, следователно той също съществува, въпреки че никога не съм го виждал. Тук всички обичат майка Абигейл, аз също я обичам. Но няма да отидем далеч, всъщност никъде няма да отидем — ако тя не одобри нашия начинания.
Днес следобед отидох при нея и направо я попитах, ще се присъедини ли към нас. Тя каза, че е съгласна, но при известни условия. Бе безкрайно откровена и заяви, че ще предостави свобода в ръководенето на «земните дела» — точно така се изрази. Почистване на улиците, разпределението на жилищата, ремонт на електростанцията.
Но също много ясно даде да се разбере, че с нея трябва да се съветваме по всички останали въпроси, свързани със загадъчния човек. Вярва, че всички сме шахматни фигури разигравани в партия между Бог и Сатаната; че най-важната фигура на Дявола в тази игра е Противника, който нарича себе си Рандъл Флаг (поне в момента, както обясни тя); по причини, известни единствено на Бога, той я е избрал за негова представителка. Тя вярва — и аз също съм съгласен с нея — че предстои битка не на живот; а на смърт. Мисли, че най-важното в момента и настоява, че трябва да се съветваме с нея по всички въпроси, свързани с… него. Не желая да се впускам в религиозни спорове или да споря с нея но очевидно пред нас има проблем, с който трябва да се правим. Във връзка с това имам няколко предложения.“
Ник подложи три въпроса на гласуване. Първият: „Възможно ли е да не дискутираме теологичната или свръхестествената намеса на Врага по време на събиранията ни?“ Всички членове единодушно се съгласиха да не бъдат обсъждани подобни теми, поне докато сме „в сесия“. Вторият въпрос бе: „Възможно ли е да се приеме, че главната задача на комитета е да се справим с тайнствения човек, Противника или Рандъл Флаг?“ Глен Бейтман подкрепи Ник, добавяйки, че от време на време може да се появят и други задачи — като например създаването на Погребалния комитет — което също е много важно. Отново последва единодушна подкрепа на формулировката на глухонемия.
След това Ник предложи да информират майка Абигейл за всичките дейности на комитета. Предложението бе прието с абсолютно мнозинство.
По молба на глухонемия комитетът премина към обсъждането на загадъчния човек. Ник предложи на запад да бъдат изпратени трима доброволци, които да се присъединят към хората на Противника и да разберат какво става в неговия лагер.
Сю Стърн незабавно предложи услугите си. След разгорещени дискусии, Глен Бейтман предложи да се забрани на всички членове от временния комитет, както и на постоянния, който щеше да бъде избран на събранието, да участват като доброволци в изпълнението на подобна задача. Сю Стърн запита какво налага подобна забрана.
Глен: „Всички уважаваме искреното ти желание да помогнеш, Сюзън, но не знаем дали хората, които ще изпратим, изобщо ще се върнат, или кога, или в какво състояние, Междувременно имаме много работа тук, в Боулдър. Ако заминеш, ще бъдем принудени на твоето място да вземем някого другиго и тепърва да му обясняваме неща, които вече сме обсъдили. Не смятам, че можем да си го позволим.“
Сю: „Предполагам, че си прав….или поне разумен…, но понякога се питам дали тези две качества винаги означават едно и също. Това, което всъщност се опитваш да кажеш че не можем да изпратим никого от комитета, защото са напълно незаменими. Излиза, че на практика ние просто… просто… не знам…“
Стю: „…Се крием зад гърбовете на останалите?“
Сю: „Да. Благодаря. Точно това имах предвид. Крием зад чуждите гърбове и изпращаме друг човек, който може бъде разпънат на електрически стълб или дори нещо още по-лошо.“