Ралф: „Какво, по дяволите, може да е още по-лошо?“
Сю: „Не знам, но ако някой знае, то това е Флаг. При тази мисъл ми се повдига.“
Глен: „Може да ти е неприятно, но успя ясно да изложиш позицията ни. Сега ние сме политиците тук. Политиците на новата ера. Остава ни само да се надяваме, че нашата кауза е по-достойна от каузите, заради които доскоро политици изпращаха хората на смъртоносни мисии.“
Сю: „Никога не съм мислила, че ще се занимавам с политика.“
Лари: „Приветстваме те с «добре дошла» сред строителите на новия свят.“
Предложението на Глен никой от комитета да не отиде на разузнаване, бе прието единодушно. Фран Голдсмит попита Ник какъв вид квалификация ще се изисква за „тайните агенти“ и какво би трябвало да открият.
Ник: „Едва след завръщането им (ако изобщо се върнат ще разберем всичко. Въпросът е, че нямаме представа какво е намислил онзи човек. Донякъде напомняме рибари, които използват за стръв хора.
Според Стю комитетът би трябвало да избере нелегални й да поиска съгласието им и всички го подкрепиха. С единодушно гласуване се реши повечето от следващите дискусии да бъдат изцяло записани на аудиокасети. Бе важно да имат протокол на всички дебати по въпроса за изпращането на разузнавачи (или шпиони), защото въпросът се оказа деликатен.“
Лари: „Имам предложение. Предполагам, че за тези, които не го познават, ще прозвучи налудничаво, но идеята ми може да се окаже добра. Предлагам да изпратим съдията Ферис.“
Сю: „Какво, този старец! Лари, да не си полудял?“
Лапи „Той е най-проницателният човек, когото познавам. Всъщност съдията е едва на седемдесет. Роналд Рейгън бе президент на по-преклонна възраст.“
Фран: „Не съм сигурна, че идеята е добра.“
Лари: „Но той е здрав и силен. Смятам, че тайнственият човек едва ли ще заподозре, че някакъв старец го шпионира… а не бива да забравяме, че този Флаг е адски мнителен. Вероятно е нащрек за подобен ход и не бих се изненадал, ако е поставил специални часови, които да проверяват хората, идващи при него, за да се предпази от евентуални шпиони. Освен това — може да ви прозвучи цинично и бездушно, особено на Франи, — но ако с него се случи нещо, то няма да загубим човек, комуто предстоят още дълги години живот.“
Фран: „Прав си. Действително звучи отвратително.“
Лари: „Мога само да добавя, че Съдията ще се съгласи. Наистина иска да помогне. А пък аз съм на мнение, че ще се справи.“
Глен: „Какво мислят останалите?“
Ралф: „Не познавам този човек. Но не смятам, че трябва да го отхвърлим само защото е възрастен. Все пак вижте кой ни ръководи — старица, прехвърлила стоте.“
Глен: „Мисля, че имаш право. Някой друг за изказване?“
Сю: „Чуй, Лари. Какво ще стане, ако Съдията успее да заблуди тайнствения човек, а после умре от сърдечен удар, докато се връща насам?“
Стю: „Това може да се случи на всекиго.“
Сю: „Съгласна съм…, но с възрастен човек като този рискът е по-голям.“
Лари: „Така е, но не познаваш Съдията, Сю. В противен случай щеше да разбереш, че преимуществата му са повече от недостатъците. Той наистина е много умен. Защитата се оттегля.“
Стю: „Мисля, че Лари е прав. Това е нещо, което Флаг може и да не очаква. Поддържам предложението. Други, които са съгласни?“
Комитетът гласува единодушно за кандидатурата на съдията.
Сю: „Е, подкрепих те, Лари, сега е твой ред да ми помогнеш.“
Лари: „Да, така е в политиката (бурен смях). Кого предлагаш?“
Сю: „Дейна.“
Ралф: „Коя Дейна?“
Сю: „Дейна Юргенс. Тя е най-смелата жена, която познавам. Естествено, има един недостатък — не е на седемдесет, но смятам, че ако й обясним за какво става дума, ще се съгласи.“
Фран: „Да — ако наистина трябва да го направим, смятам, че тя ще се справи. Поддържам предложението.“
Стю: „Добре. Кой ще гласува «за»?“
Предложението бе прието единодушно.
Глен: „Кой ще е третият?“
Ник (чете Ралф): „Ако на Фран не й хареса предложението на Лари, то страхувам се, че моето ще й хареса още по-малко. Предлагам…“
Ралф: „Ник, да не си полудял? Какво искаш да кажеш!“
Стю: „Хайде, Ралф, просто го прочети.“
Ралф: „Добре…тук пише, че иска да предложи… Том Кълън.“
Вдигна се врява.
Стю: „Добре. Ник има думата. Изписа вече куп хартия така че, чети, Ралф.“
Ник: „Първо, познавам Том също така добре, както Лари познава съдията, а може би и по-добре. Той обича майка Абигейл. Ще направи всичко за нея, включително да се пече на бавен огън. Без майтап — така е. Ако го помоли, би се самозапалил.“
Фран: „Е, Ник, никой не го оспорва, но Том е…“