Ник: „Точно така.“
Глен: „Добре. Подкрепям Ник. Според мен няма какво да губим, можем само да спечелим. Идеята е много смела и оригинална.“
Стю: „Предложението се приема. Можем да продължим с обсъждането ако пожелаете, но не за дълго. Иначе ще стоим тук цяла нощ. Има ли други въпроси?“
Фран: „Разбира се. Каза, че няма какво да губим, Глен. Ами помислихте ли за Том? Възможно ли е да бъдем така бездушни? Може би не ви интересуват хората, които ще бъдат изтезавани, но аз нямам покой. Как може да сте толкова коравосърдечни? А Ник предлага да го хипнотизират така, че да се държи… като кокошка без глава! Как не те е срам, Ник! Мислех, че ти е приятел!“
Стю: „Фран…“
Фран: „Не, ще кажа всичко. Няма да напусна комитета, нито ще се разсърдя, ако гласувате против мен, но ще кажа всичко, което мисля. Наистина ли искате да превърнете това мило объркано момче в робот? Никой ли от вас не разбира, че започваме отново със старите методи? Не го ли разбирате? Какво ще правим, ако го убият, Ник? Ами, ако убият всичките? Ще изобретим някакви нови вируси? Подобрена серия на супергрипа?“
Настъпи тишина, докато Ник пишеше отговора си.
Ник (прочетено от Ралф): „Думите на Фран ме засегнаха дълбоко, но поддържам предложението си. Не, не съм доволен, че трябва да изпратим Том там, където може да го измъчват или убият. Но искам да изтъкна отново, че той ще го направи заради майка Абигейл и нейните идеи, и нейния Бог, а не заради нас. Убеден съм, че трябва да използваме всички възможни средства, за да предотвратим заплахата от този зловещ човек. Той разпъва хора на кръст, зная го от сънищата си, знам също, че някои от вас са сънували същото. Майка Абигейл също го е сънувала. Зная, че Флаг е олицетворение на злото. Ако някой измисли нов вариант на супергрипа, Франи, то ще бъде той. За да го използва срещу нас. Искам да го спрем, докато е по силите ни.“
Фран: „Всичко това е истина, Ник. Не мога да споря. Може би той действително е изчадие адово, както твърди майка Абигейл. Но ние се опитваме да се борим със същите средства. Спомни си онзи цитат от «Животинската ферма»! «Те местеха поглед от хората към свинете и не можеха да открият разлика помежду им.» Искам да чуя от теб — въпреки че Ралф го чете, — че ако трябва да се борим с такива средства, ако ни се налага… ние ще сме способни да се променим, след като всичко свърши. Можеш ли да обещаеш?“
Ник: „Не съм сигурен.“
Фран: „Тогава ще гласувам против. Ако трябва да изпратим хора на запад, то нека поне те да разбират на какво изложени.“
Стю: „Някой друг иска ли да се изкаже?“
Сю: „Аз също съм против, но поради по-практически причини. Ако продължим, както сме започнали, ще изпрати при Врага един старец и един слабоумен. Извинете за израза, аз също не го харесвам, но Том си е такъв. Против съм.“
Глен: „Нека да гласуваме, Стю.“
Стю: „Добре, нека гласуваме. Аз съм «за». А ти Франи?“
Фран: „Против“.
Стю: „Глен?“
Глен: „За.“
Стю: „Сю?“
Сю: „Против.“
Стю: „Ник?“
Ник: „За.“
Стю: „Ралф?“
Ралф: „Е, на мен идеята също не ми харесва особено, Е след като Ник я поддържа, то аз ще гласувам «за».“
Стю: „Лари?“
Лари: „Да бъда ли откровен? Идеята ми се вижда толкова гадна, че се чувствам като мръсник. Така значи се чувстват хората на властта. И все пак гласувам «за».“
Стю: „Предложението се приема с пет гласа «за» и два «против».“
Фран: „Стю?“
Стю: „Да?“
Фран: „Искам да променя вота си. Ако наистина ще изпращаме там Том, то нека всички сме единни. Съжалявам, че вдигнах толкова шум, Ник. Знам, че сигурно те боли, виждам го по лицето ти. Това е лудост! Защо трябваше да се случва? Не е като да участваш в комитет по организиране на абитуриентски бал. Гласувам «за».“
Сю: „Тогава аз също. Обединен фронт. Никсън застава мирно и казва: «Не съм мошеник».“
Стю: „При повторното гласуване всички бяха единодушни Ето ти носна кърпичка, Фран. Искам в стенограмата да бъде записано, че те обичам.“
Лари: „След тази бележка смятам, че би трябвало да закрием заседанието.“
Сю: „Поддържам предложението.“
Стю: „Предлагам да гласуваме. Тези, които са съгласни да вдигнат ръце. Онези, които са против, да се подготвят за удар по главата с кутия бира.“ Предложението бе единодушно гласувано.
— Ще си лягаш ли, Стю?
— Да. Колко е часът?
— Наближава полунощ.
Стю се прибра от балкона. Беше само по долни гащета и белотата им бе ослепителна на фона на загорялата му кожа. Франи, подпряна на таблата на леглото, с газена лампа на нощното шкафче до нея, за кой ли път се удиви на дълбочината на чувствата, които изпитваше към него.