Засега нещата бяха наред. И така, потънал в спомени и размишления (доколкото едно куче може да размишлява, тъй като връзката му със света се осъществява главно чрез усещанията), Коджак потъваше все по-дълбоко в истински сън, прекрасен сън, в който преследваше зайци през ливади, покрити с детелина и тимотейка и мокри от утринна роса. Името му бе Големия Стив. Беше някъде на север. О, и зайците са навсякъде в тази мъглива и безкрайна утрин…
Докато сънуваше лапите му потръпваха.
53.
Събранието бе проведено в дома на Лари Ъндърууд на Южна Четирийсет и втора улица в квартала „Тейбъл Меса“. Присъстваха всички членове на комитета…
Първо бе разгледан въпросът за избирането на постоянен комитет в Боулдър. Бе дадена думата на Фран Голдсмит.
Фран: Със Стю стигнахме до заключението, че най-сигурният начин да ни изберат, е да бъдем подкрепени от майка Абигейл. Това ще ни спести главоболията, ако познати и приятели предложат още двайсет човека. Но трябва да го направим. Нямам намерение да действаме недемократично, просто искам да наблегна, че всеки от нас трябва да е сигурен, че ще бъде предложен и подкрепен. Естествено, ние самите не можем да се предлагаме един друг — твърде много ще напомня за Мафията. И ако не можете да намерите някой да ви предложи и друг да ви подкрепи, може би най-добре ще е да се „отпишете“.
Сю: Уоу. Това е подло, Фран!
Фран: Да. Малко.
Глен: Отново се връщаме на проблема с етиката и макар да съм убеден, че темата вълнува всички нас, иска ми се да я изоставим през следващите няколко месеца. Просто трябва да приемем, че служим на интересите на хората от Свободната зона и да оставим нещата каквито са.
Ралф: Май си ядосан, Глен.
Глен: Така е, признавам. Фактът, че прекарваме толкова време в разискване на този въпрос, наистина ме изнервя.
Сю: Пътят към ада е постлан с…
Глен: Добри намерения, да. И след като всички изглежда толкова се притесняват за нашите намерения, ние сигурно ще поемем пътя към рая.
После Глен каза, че възнамерява да постави въпроса за разузнавачите или както там ги наричат, но предлага комитетът да обсъди този въпрос на деветнайсети. Стю го запита защо да не го направят сега.
Глен: Защото тогава може да не сме в същия състав. Възможно е някой да не бъде преизбран. Разбира се, това е малко вероятно, но кой знае какво може да се случи. Трябва да бъдем изключително предпазливи.
Настъпи тишина, след което всички единодушно гласуваха да се съберат на деветнайсети — в качеството си на постоянен комитет — и да обсъдят въпроса с разузнавачите… или шпионите.
Бе дадена думата на Стю по третия въпрос, касаещ майка Абигейл.
Стю: Както всички знаете, тя ни напусна по свои съображения. В бележката си пише, че заминава за известно време, което е доста, мъгляво и че ще се върне, ако „Бог пожелае“. Това не е никак обнадеждаващо. Търсим я безрезултатно вече три дни. Нямаме намерение да я върнем насила, но съвсем друго е, ако лежи някъде със счупен крак или в безсъзнание. От една страна, нямаме достатъчно хора, за да претърсим околността. Но поради същата причина се забавя и работата в електроцентралата. Липсва ни добра организация. Ето защо моля за разрешението ви да включим в дневния ред на утрешното събрание въпроса за екипите, които ще търсят майка Абигейл, ще ремонтират електростанцията и ще се занимават с погребенията. И бих искал да предложа за отговорник по издирването Харолд Лодър, защото идеята бе негова.