Внезапно се почувства напрегнат, питаше се какви ли неприятни изненади му предстоят.
— Третата точка от дневния ред гласи… — започна той и отново се изкашля. Микрофонът запищя, а по челото на младия мъж изби пот. Фран спокойно го наблюдаваше и му кимна да продължи.
— … Избиране на комитет от седем души за управляването на Свободната зона в Боулдър. Това означава…
— Господин председател? Господин председател!
Стю вдигна поглед от бележките си и сърцето му се сви от страх, придружен от лоши предчувствия. Гласът бе на Харолд Лодър. Младежът, издокаран с костюм и вратовръзка, с гладко сресана коса, стоеше по средата на централната пътека. Веднъж Глен бе казал, че е възможно опозицията да се обедини около Харолд. Но толкова скоро? Стю не можеше да повярва, че се е случило. За миг му хрумна да се престори, че не забелязва Харолд, но Ник и Глен го бяха предупредили в никакъв случай да не допуска хората да се усъмнят, че всичко е предварително уговорено. Дали не сгреши, когато си помисли, че Харолд се е променил? Е, сега имаше възможност да провери.
— Давам думата на Харолд Лодър.
Седящите в залата се извърнаха, за да огледат по-добре младежа.
— Предлагам членовете на временния организационен комитет да бъдат избрани в постоянния комитет in toto.
Харолд се върна на мястото си.
Настъпи тишина. В главата на Стю се мерна нелепата мисъл: „Тото? Тото? Не беше ли това името на кучето във «Вълшебникът от Оз»?“
След миг отново се разнесоха аплодисменти и викове:
— Подкрепяме предложението!
Стю удари поне шест пъти с чукчето по катедрата, за да въдвори ред.
„Майсторски ход — помисли си той. — Хората ще изберат нас, но ще запомнят Харолд. За разлика от нас, той отлично е разбрал какво става в душите и в умовете им. Проявил е гениалност.“ Тогава защо изпитва такава тревога? Да не би да ревнува? Добрите му намерения спрямо Харолд като че се бяха изпарили.
— Постъпи предложение — изрече той, без да обръща внимание на смущенията и на воя на микрофона — всички членове на временния организационен комитет да бъдат преизбрани в постоянния комитет на Свободната зона в Боулдър. Преди да пристъпим към обсъждането на предложението или към гласуване, длъжен съм да попитам дали някой от членовете на комитета има възражения или иска да се оттегли.
Мълчание.
— Много добре — продължи Стю. — Да пристъпим към обсъждането.
— Смятам, че не е необходимо — обади се Дик Елис. — Идеята е чудесна. Предлагам да гласуваме!
Думите му бяха посрещнати с аплодисменти и това бе достатъчно за Стю. Чарли Импенинг махаше с ръка да му дадат думата, но младият мъж се престори, че не го забелязва („Добър пример за селективно възприятие“ — би казал Глен по този повод) и продължи:
— Нека тези, които поддържат предложението на Харолд Лодър, да кажат „ДА“.
— Да! — извикаха всички и лястовичките отново полетяха във всички посоки.
— Кой е против?
Никой не беше против, дори Чарли Импенинг — поне не гласно. Стю премина към следващата точка от дневния ред, чувствайки се леко замаян, сякаш някой — по-точно Харолд Лодър — се бе промъкнал зад гърба му и го бе ударил по главата с ковашки чук.
— Хайде да слезем и да се пораздвижим, искаш ли? — някак уморено предложи Франи.
— Разбира се. — Стю слезе от велосипеда и тръгна редом с нея. — Добре ли си, Фран? Бебето ли те тормози?
— Не, просто съм уморена, един и петнайсет през нощта е, ако случайно не си забелязал.
— Да, късно е — съгласи се Стю и двамата продължиха мълчаливо пътя си. Събранието бе свършило преди час, повечето спорове бяха във връзка с издирването на майка Абигейл. Другите въпроси бяха решени сравнително бързо. Съдията Фарис съобщи откритието си, свързано с факта, защо в Боулдър има сравнително малко трупове. Според последните четири броя на местния ежедневник „Камера“, в града се носели слухове, че супергрипът е причинен от вирус, изпуснат от лабораторията за извършване на тестове на въздуха. Неколцината останали на крак лаборанти протестирали, че това е абсолютна безсмислица и че всеки, който се съмнява, може да се разходи из научния център, където ще открие единствено уреди, измерващи замърсяването на въздуха и посоката на вятъра. Въпреки това слуховете продължили, вероятно подхранвани от истерията в онези ужасни дни в края на юни. Центърът за изследване на въздуха бил или бомбардиран или опожарен, а повечето жители на Боулдър побързали да напуснат града.