— Кажете ми.
И дъсчицата под пръстите й започна да пише.
54.
Събранието се състоя в апартамента на Стю Редман и Фран Голдсмит. Присъстваха всички членове на комитета.
Стю Редман поздрави всички с успеха, включително и себе си, с избирането им за постоянен комитет.
Направи предложение да бъде написано благодарствено писмо на Харолд Лодър, което да бъде подписано от всички членове на комитета. Предложението бе прието единодушно.
Стю: Като приключим със старите неща, Глен Бейтман иска да повдигне няколко въпроса. Нямам представа за какво става дума, но подозирам, че единият от тях има нещо общо със следващия митинг. Така ли е, Глен?
Глен: Ще изчакам реда си.
Стю: Очевидно. Основната разлика между стар пияница и стар оплешивял професор е, че професорът изчаква реда си, преди да ти проглуши ушите с брътвежите си.
Глен: Благодаря ти за тези бисери на мъдрост, Източен Тексас.
Фран каза, че явно Стю и Глен се забавляват чудесно, но иска да разбере дали ще се заловят за работа, тъй като всичките й любими телевизионни сериали започват в девет. Забележката й бе посрещната с повече смях, отколкото заслужаваше.
Първият въпрос бе за шпионите, които възнамеряваха да изпратят на запад. Комитетът взе решение да попитат съдията Фарис, Том Кълън и Дейна Юргенс. Стю предложи тези членове, които са издигнали кандидатурите им, да поговорят с избраниците си — в смисъл Лари Ъндърууд да попита съдията, Ник да разговаря с Том, а Ралф Брентнър и Сю да поприказват с Дейна.
Ник каза, че за разговора с Том ще са му необходими няколко дни, а Стю, че иска да постави на разглеждане въпроса кога смятат да ги изпратят на запад. Лари отвърна, че не бива да ги изпращат заедно, защото могат да бъдат заловени. Продължиха да обсъждат дали съдията и Дейна ще заподозрат, че са изпратили повече шпиони, но докато не научат имената на останалите, няма да се раздрънкат. Фран възрази, че едва ли това е най-точната дума, имайки предвид какво може да им причини онзи мъж на запад — ако изобщо е човек.
Глен: Не бих се тревожил толкова, ако бях на твое място, Франи. Ако дадем на Противника дори минимална информация, той ще знае, че не бихме издали своите истински планове — предполагам, че могат да се нарекат така, — някаква информация, която смятаме, че е важна за интересите му. Ще знае, че всякакви мъчения ще са излишни.
Фран: Искаш да кажеш, че ще ги потупа по гърба и ще ги посъветва вече да не го правят? Може да ги измъчва само защото това е едно от любимите му занимания. Какво ще кажеш за това?
Глен: Май не мога да кажа нищо.
Стю: Вече решихме, Франи. Всички се съгласихме да изпратим наши хора с тази опасна мисия и всички знаем, че ни бе трудно да вземем това решение.
Глен предложи да се приеме временно следната схема: съдията да потегли на двайсет и шести август, Дейна на двайсет и седми, а Том на двайсет и осми, никой да не знае за останалите и всеки да тръгне по различен път. Така ще имат време за работа с Том, добави той.
Ник каза, че с изключение на Том, на когото ще внушат под хипноза кога да се върне, на останалите двама ще им бъде наредено да се върнат в най-подходящия за тях момент, но че времето също е фактор — може да има снеговалежи в планините през първата седмица на октомври. Ник предложи да ги посъветват никой от тях да не се задържи там повече от три седмици.
Фран рече, че могат да тръгнат на юг, ако снегът завали по-рано в планините, но Лари възрази, изтъквайки, че планинската верига Санги де Кристо ще препречи пътя им, освен ако не се спуснат към Мексико. А ако го направят, вероятно няма да се завърнат до пролетта.
Лари каза, че в такъв случай трябва да дадат на съдията малко преднина. Предложи двайсет и първи август, вдругиден.
Приключиха с въпроса за шпионите… или разузнавачите, ако предпочитате.
Бе дадена думата на Глен и сега цитирам от записаното на лента.
Глен: Предлагам да се свика друго общо събрание на двайсет и пети август и искам да повдигна няколко въпроса, които да обсъдим там.
Ще посоча нещо, което може би ще ви изненада. Смятахме, че в Зоната живеят повече от шестстотин души, а Ралф водеше точни списъци за числеността на големите групи, на които се базирахме като предпоставка за броя на населението. Но всеки ден пристигат хора поединично, приблизително по десетина на ден. Така че по-рано днес отидох до Чаутакуа Адудиториум с Лио Рокуей и там преброихме местата в залата. Оказаха се шестстотин и седем. Това говори ли ви нещо?