Сю Стърн възрази, че не е вярно, защото на последното събрание имало много правостоящи. Тогава всички разбрахме какво се опитваше да ни каже Глен.
Глен: Няма начин, по който да установим точно колко правостоящи е имало, но представата ми за това събиране е съвсем ясна и трябва да кажа, че няма да е пресилено, ако кажа, че там са присъствали над седемстотин души. В резултат на откритието ни с Лио предлагам една от точките в дневния ред на следващото събрание да бъде организирането на комитет по преброяване на населението.
Ралф: Добре, проклет да съм! Грешката е моя!
Глен: Не, не е. Ти имаш много задачи и по-добре е да се справиш с тях…
Лари: Мили Боже…
Глен: … Но дори да приемем по четирима новодошли на ден, това прави почти трийсет човека седмично. Предполагам, че по-скоро са дванайсет-четиринайсет. Те не тичат при нас да се представят, а сега, когато Майка Абигейл си отиде, няма място, където можеш да ги видиш или преброиш, след като са пристигнали.
Фран Голдсмит подкрепи предложението на Глен да бъде внесено в дневния ред на митинга на двайсет и пети август.
Лари: Съгласен съм с предложението, ако има някаква практична причина, поради която да се прави. Но…
Ник: Но какво, Лари?
Лари: Ами… нямаме ли си достатъчно други неща, за които да се притесняваме, а не да се въртим наоколо като някакви бюрократи и да броим хората?
Фран: Още сега мога да ти кажа една сериозна причина, Лари.
Лари: И каква е тя?
Фран: Ами, ако Глен е прав, това означава, че трябва да намерим друга зала за митинга. Това е една от причините. Ако дойдат осемстотин човека на двайсет и пети, никога няма да ги натъпчем в Чаутакуа Аудиториум.
Ралф: Господи, не помислих за това. Казах ви, момчета, че не ставам за тази работа.
Стю: Спокойно, Ралф, справяш се чудесно.
Сю: Тогава къде ще проведем проклетото събрание?
Глен: Почакайте. Едно по едно. Проклетото предложение чака за гласуване!
Гласуването бе единодушно. Комитетът по преброяване на населението влезе в дневния ред за следващото общо събрание.
Стю предложи събранието да бъде проведено в Мунцингер Аудиториум, където имаше повече места — вероятно повече от хиляда.
Глен отново поиска думата.
Глен: Преди да минем нататък, бих искал да изтъкна, че имаме още една основателна причина да основем комитет по преброяването — малко по-сериозна от това да знаем колко пиене и чипс да занесем на партито. Ще сме информирани кой идва… но също и кой напуска града. Смятам, че някои го правят. Може би е параноя, но мога да се закълна, че някои от лицата, които съм свикнал да виждам, ги няма вече. Както и да е, след като излязохме с Лио от Чаутакуа Аудиториум, отидохме при Чарли Импенинг. И познайте какво? Къщата бе празна, вещите на Чарли бяха изчезнали, както и колата му.
Последваха ругатни, някои от тях доста цветисти, които не са записани в протокола.
Сетне Ралф попита каква е ползата от това да научим кой заминава. Каза, че ако хора като Импенинг искат да заминат при зловещия човек, трябва да гледаме на това като на избавление. Няколко човека от комитета аплодираха Ралф. И мога да добавя, че той се изчерви като ученик.
Сю: Не. Разбирам какво иска да ни каже Глен. Това ще е като постоянно изтичане на информация.
Ралф: Добре, какво да правим? Да ги арестуваме?
Глен: Не, смятам че трябва да го обсъдим сериозно.
Фран: Не, сър. Да изпращаме шпиони… мога да го преглътна. Но да се затварят хора, които искат да си отидат, защото не харесват начина, по който вършим нещата… Господи, Глен! Та това е работа за тайната полиция!
Глен: Да, така излиза. Но положението ни е изключително несигурно. Поставяте ме в неизгодна позиция, а това не е честно. Питам ви съгласни ли сте да позволите изтичането на информация да продължава в полза на Врага.
Фран: Все пак не ми харесва. През петдесетте Джо Маккарти се бореше срещу комунизма. Ние сега си имаме зловещия човек. Просто чудесно!
Глен: Фран, готова ли си да поемеш риска да оставиш някой да си отиде с ценна информация в джоба? Или за това, че Майка Абигейл си отиде, например?
Фран: Чарли Импенинг може да му го каже. С каква друга информация разполагаме, Глен? Не си ли губим времето, без да имаме представа какво става?
Глен: Да не би да искаш да разбере нашата сила като численост? Как се справяме с техническите въпроси? Че дори нямаме ветеринар?
Фран отговори, че би предпочела да е така, отколкото да се затварят хора, само защото не харесват начина, по който се управлява Зоната. Тогава Стю предложи да се приеме предложението да се арестуват всички, които са на противоположно мнение.