Гласуваха. Глен гласува против.
Глен: По-добре е да свикнеш с мисълта, че рано или късно ще трябва да се справиш с този въпрос, и най-вероятно скоро. Това, че Чарли Импенинг сигурно е изпял всичко пред Флаг, е много лошо. Трябва да се запиташ дали искаш да мултиплицираш онова, което Чарли Импенинг знае според някакъв теоретичен х-фактор. Е, няма значение, ти гласува за предложението. Но има още нещо… ние сме избрани за неопределено време, някой помисли ли за това? Не знаем дали ще служим шест седмици, шест месеца, или шест години. Предложението ми е една година… би трябвало да ни отнеме толкова до края на началото, както се изрази Харолд. Бих искал да видя в дневния ред за митинга план за едногодишен мандат.
— Още един въпрос и приключвам. Управление чрез общо събрание — основното, с което разполагаме като техни избраници, за момента това е добре, докато не станем над три хиляди, когато общността стане твърде голяма, повечето хора, които ще идват на общите събрания, ще са в клики и прочие… флуорирането те прави стерилен, хора които искат един вид знаме, такива неща. Предлагам всички да помислим сериозно как да превърнем Боулдър в република най-късно до следващата зима или пролет.
Последва информативно обсъждане по последното предложение на Глен, но не бяха предприети никакви действия. Ник поиска думата и подаде бележника си на Ралф.
Ник: Написах това сутринта на деветнайсети, когато се подготвях за събранието тази вечер, и ще помоля Ралф да го прочете. Да си ням понякога е много трудно, но се опитах да помисля за всички възможни разновидности на онова, което се каня да предложа. Бих искал да бъде включено следното предложение в дневния ред за следващото общо събрание: Да бъде създаден отдел за ред и законност в Свободната зона и Стю Редман да го оглави.
Стю: Това е отговорна работа, Ник.
Глен: Интересно. Свързано е с това, което говорихме преди малко. Остави го да се изкаже, Стю, ще имаш тази възможност по-късно.
Ник: Щабът на този отдел трябва да бъде в Боулдърския околийски съд. Стю ще има властта да назначава свои хора, някъде към трийсетина, или повече, при единодушно гласуване на комитета на Свободната зона, или над седемдесет при гласуване на общо събрание. Това решение искам да видя в следващия дневен ред. Разбира се, можем да го обсъждаме, докато посинеем, и няма да стигнем доникъде, ако Стю не се съгласи.
Стю: Точно така!
Ник: Разраснахме се достатъчно, за да се нуждаем от закон. Нещата ще тръгнат на зле, ако не се погрижим за това. Случаят с момчето на Геринджър, каращо кола като бясно по Пърл Стрийт, и което катастрофира, но се отърва само с цицина на челото. Можеше да се пребие. Сега всеки, който го е видял тогава, знае, че от него не може да очаква нищо хубаво. Но никой не се е опитал да го спре, защото просто не са имали подобаващи правомощия. Сетне Рич Муфат. Вероятно някои от вас познават Рич, но за онези, които не го познават, той вероятно е единственият алкохолик в Зоната. Приличен човек, когато е трезвен, но когато се напие, не е отговорен за нещата, които върши. Преди три-четири дни решил да не остави здрав прозорец по Арапахо. Говорих с него, след като изтрезня — по моя си начин, нали разбирате, с бележки — и той бе много засрамен. Посочи назад и каза: „Виж. Виж какво съм направил! Навсякъде е пълно с изпотрошени стъкла! Ами ако някое дете се нареже! Аз ще съм виновен.“
Ралф: Не ми е жал за него.
Фран: Хайде, Ралф. Всеки знае, че алкохолизмът е болест.
Ралф: Болест, друг път. Отвратителна работа, точно това
Стю: И двамата не сте наред. Хайде, вие двамата, укротете се.
Ралф: Съжалявам, Стю. Продължавам да чета нататък.
Фран: А аз ще опитам да замълча поне за две минути, господин председател. Обещавам.
Ник: Та, накратко, намерих метла за Рич и той помете повечето от боклука, който бе направил. Свърши добра работа. Но беше прав да попита защо никой не го е спрял. Някога хора като Рич не можеха да припарят до алкохола; но сега всеки може да си вземе, колкото си пожелае. Освен това наистина вярвам, че Рич никога нямаше да бъде оставен да счупи втори прозорец, а той е счупил всичките от южната страна на улицата. Накрая е спрял, защото се е уморил. А ето още един пример. Имаме случай, при който мъж (няма да споменавам името му) открил, че жена му, на която също няма да спомена името, прекарва следобедите си с друг. Мисля, че всички се досещат за кого става дума.
Сю: Да, предполагам. Едър мъж с огромни юмруци.
Ник: Както и да е, този мъж набил другия мъж, а сетне и жена си. Смятам, че за нас не е от значение кой е бил прав и кой не…
Глен: Тук грешиш, Ник.
Стю: Остави човека да се доизкаже, Глен.
Глен: Така и ще направя, но после ще се върна на въпроса.