— Ще ти кажа какво мисля — рече Харолд. — Предполагам, че е по-лесно да свършиш някаква мръсна работа за себе си, отколкото за някой друг. За някои от тези момчета това е първата работа в живота им.
— Да, не е лишено от смисъл. До утре, Ястреб.
— В осем — потвърди Харолд и излезе от Арапахо към Бродуей. Отдясно група хора, повечето жени, се занимаваше с катастрофирал камион, който се бе преобърнал и частично блокираше улицата. Бяха сплотена малка група. Това място се разрастваше. Не познаваше половината от хората, работещи на улицата.
Отправи се към дома си, разяждан от проблем, който смяташе за отдавна решен. Когато спря пред къщата, вида малък моторолер, паркиран до тротоара. И жена, седнала на предните стъпала.
Щом го видя, тя се изправи и протегна ръка. Бе една от най-поразителните жени, които Харолд бе срещал — беше я виждал и преди, но рядко от толкова близо.
— Аз съм Надин Крос — каза тя. Гласът й бе нисък, леко пресипнал. Ръката й бе силна и студена, Погледът му неволно се плъзна по тялото й, навик, който знаеше, че момичетата мразят, но бе безсилен да се спре. Тази, изглежда, нямаше нищо против. Беше облечена с меки памучни панталони и блуза без ръкави от светлосин копринен плат. Не носеше сутиен. На колко ли години беше? На трийсет и пет? А може би беше по-млада. Беше започнала да побелява преждевременно.
„По цялото тяло ли?“ — се запита безкрайно безсрамна (и, изглежда, безкрайно девствена) част от него и сърцето му заби учестено.
— Харолд Лодър — отвърна той усмихнато. — Пристигнахте с групата на Лари Ъндърууд, нали?
— Да, наистина.
— Следвали сте Стю, Франи и мен през Голямата Празнота, доколкото разбрах. Лари дойде да ме види миналата седмица, донесе бутилка вино и десертчета. — Думите му звучаха изкуствено и той изведнъж разбра, че тя знае, че я съблича мислено. Потисна желанието си да оближе устните си и победи поне временно. — Лари е добър човек.
— Лари? — тя леко се изсмя, странен и някак загадъчен звук. — Да, Лари е принц.
Изгледаха се за миг. Никоя жена не го бе гледала така, толкова откровено и умно. Осъзна, че е възбуден.
— Добре — каза той. — Какво мога да направя за вас, госпожице Крос?
— Можеш да ме наричаш Надин, като за начало. И можеш да ме поканиш да остана за вечеря. Това ще ни помогне да се опознаем.
Чувството на нервна възбуда започна да се разраства.
— Надин, би ли останала на вечеря?
— Да, благодаря — усмихна се тя. Когато сложи ръка на лакътя му, усети гъделичкане като от слаб електрически ток. Очите й не се откъсваха от него.
Харолд отключи вратата, размишлявайки: „Сега ще ме попита защо заключвам врата си и аз ще се чудя какво да й отговоря.“
Но тя не го попита.
Не приготви вечерята, тя го стори.
Харолд бе стигнал до заключението, че от консерви човек не може да си приготви нищо свястно, но Надин се бе справила чудесно. Неочаквано отвратен от работата си, той я помоли да го изчака двайсетина минути (а тя вероятно бе дошла по някакъв светски повод, отчаяно си повтаряше той), докато се изкъпе.
Когато се върна — след като бе излял върху себе си две кофи вода, — тя се суетеше в кухнята. На газовата печка вреше вода. Когато влезе, тя изсипваше макарони в кипящата вода, а на другия котлон в малка тенджера вреше нещо друго. По аромата, който се носеше от нея, разпозна комбинация от френски лук, червено вино и гъби. Стомахът му изкъркори. Забрави за отвратителната си работа през деня и апетитът му се възвърна.
— Мирише чудесно! Не биваше да го правиш, но не мога да се оплача.
— „Бьов Строганоф“ — усмихна се тя. — Пълна импровизация. Месото от консерва не е препоръчителна съставна част, когато приготвят това ястие в изисканите ресторанти, но… — тя сви рамене.
— Много мило от твоя страна.
— О, няма нищо — тя му хвърли несигурен поглед, извръщайки се към него. Меката материя на блузата й очерта лявата й гърда. Харолд усети как се изчервява и с усилие потисна ерекцията си. Подозираше, че волята му няма да издържи. — Ние ще станем добри приятели — каза тя.
— Ние…?
— Да. — Надин се обърна към печката, като остави Харолд да обмисли възможностите.
След това разговорът им бе стриктно банален… в по-голямата си част клюки от Свободната зона. От тях, както изглежда, имаха голям запас. Веднъж, докато се хранеха, той отново направи опит да разбере защо бе дошла, но тя само се усмихна и поклати глава.
— Искам да видя как се храни един истински мъж.
За миг Харолд си помисли, че говори за някой друг, но сетне осъзна, че ставаше дума за него. И той наистина се нахрани; успя да изяде три порции и според него месото от консерва изобщо не разваляше рецептата. Разговорът сякаш си вървеше от само себе си и той имаше възможност да я разгледа.