— Мислиш, че е мъртва?
— Няма я от шест дни. Опитите на комитета по издирването й останаха безрезултатни. Да, така мисля, умряла е, но дори сега не съм напълно уверен. Тя беше удивителна жена и по никакъв начин не можем да я поставим в рационалния ред на нещата. Може би една от причините да съм доволен от изчезването й е, че съм непоправимо стар, че съм страшен рационалист. Обичам да се тътря наоколо, да поливам градината си — забеляза ли как е пораснала бегонията? Гордея се с това — да чета книги, да пиша бележки по собствената си книга за епидемията. Обичам да върша тези неща и да изпия чаша вино преди лягане. Да. Сън и спокойствие преди лягане. Никой не обича да вижда предзнаменования и поличби, без значение колко обичаме приказки за призраци и страшни филми. Всъщност никой от нас не иска да види Източната звезда или огнен стълб през нощта. Искаме спокойствие, разумност и установен ред. Ако трябва да видим Бог в потъмнялото лице на една старица, това неизбежно води до заключението, че на всеки бог има по един дявол — а нашият може да се окаже по-близо, отколкото си мислим.
— Затова дойдох при теб — притеснено призна Лари. Искаше му се съдията да не бе споменавал за градината си, книгите, бележките и чашата си вино преди сън. Питаше се дали има начин да му съобщи за какво е дошъл, без да прозвучи като малоумник.
— Зная защо си дошъл. Приемам. Лари потръпна и прошепна.
— Кой ти каза? Това трябваше да се пази в тайна, Фарис. Ако някой от комитета се е раздрънкал, ние сме затънали до гушата.
Съдията вдигна старческата си ръка и го прекъсна. Очите му проблясваха на сбръчканото му лице.
— Спокойно, човече, успокой се. Никой от комитета не е издал тайната. Поне аз не зная за нещо такова. Защо дойде тази вечер? Лицето ти е като отворена книга, Лари. Надявам се, че не играеш покер. Докато ти разказвах за няколкото ми обикновени занимания, забелязах как лицето ти хлътна и се умърлуши… и на него се изписа доста комично изражение…
— Толкова ли е смешно? Какво да направя, че да изглеждам щастлив от… от…
— Искате да ме изпратите на Запад — тихо допълни съдията. — Като шпионин. Прав ли съм?
— Напълно.
— Чудех се, колко ли време ще измине, докато тази идея изплува на повърхността. Тя е от огромно значение, страшно необходима, ако Свободната зона иска да оцелее. Нямаме истинска представа какво прави той там. Със същия успех може да се намира на обратната страна на Луната.
— Ако наистина е там.
— О, там е. В една или друга форма, но е там. Няма съмнение. — Той извади нокторезачка от джоба си и започна да реже ноктите си. — Кажи ми, комитетът разисква ли възможността какво ще се случи, ако решим, че там ни харесва повече? Ако решим да останем?
Лари бе поразен от тази идея. Каза, че доколкото му е известно, тази мисъл не е дошла наум на никого.
— Предполагам, че вече е оправил електричеството — каза съдията с престорено безразличие. — По този начин той привлича хората към себе си. Очевидно този човек Импенинг се е хванал на въдицата му.
— Лесно отърваване от безполезни боклуци — мрачно каза Лари и съдията се смя дълго и сърдечно.
Когато се успокои, рече:
— Ще тръгна утре. Вероятно с лендроувъра. На север до Уайоминг, а после на запад. Слава Богу, че все още мога да шофирам добре! Ще прекося Айдахо и ще се насоча към Северна Калифорния. Ще са ми нужни около две седмици, пътят на връщане може да се окаже малко по-дълъг. Възможно е до тогава да падне сняг.
— Да, обсъдихме това.
— И съм възрастен. Старците са изложени на опасност от сърдечни пристъпи и пристъпи на оглупяване. Предполагам, че други ще ме последват?
— Ами…
— Не, не би трябвало да говориш за това. Оттеглям въпроса.
— Виж, можеш да се откажеш — бързо отвърна Лари. — Никой не те насилва да го направиш.
— А, опитваш се да си измиеш ръцете, така ли? — рязко възкликна съдията.
— Може би мисля, че шансовете да се върнеш не превишават десет процента, а да се завърнеш с някаква информация са едно на сто. Просто искам в благоприличен вид да си призная, че допуснах грешка. Възможно е да си твърде стар за подобна задача.
— Стар съм за подобно приключение — каза съдията, прибирайки нокторезачката, — но се надявам, че не съм толкова стар за онова, което смятам за правилно. Възрастната жена отиде нанякъде и вероятно е умряла по най-ужасен начин, само защото е чувствала, че това е правилно. Подбудена от религиозна мания. Не се съмнявам в това. Но хората, които се опитват да вършат нещата правилно, винаги са изглеждали луди за околните. Ще отида. Ще бъда хладнокръвен. Вътрешностите ми не функционират правилно. Ще ми е мъчно за бегониите. Но… — той вдигна поглед към Лари и очите му заблестяха в мрака. — Също ще бъда разумен.