Бе повдигнат въпроса за мандата на постоянния комитет в Свободната зона и след няколко нелепи предложения (едното за десет години, другото за безсрочен мандат, Лари взе думата и каза, че това му звучи по-скоро като присъда за излежаване, отколкото като мандат на комитет), бе гласуван едногодишния мандат.
Хари Дънбъртън махаше с ръка от дъното на залата и Стю му даде думата.
Хари каза на висок глас:
— Дори едногодишният мандат може да се окаже твърде дълъг. Нямам нищо против комитета. Смятате, че вършите страшна работа. Но нещата ще излязат от контрол, ако населението продължи да нараства.
Глен вдигна ръка и Стю му даде думата.
— Господин председател, това не е включено в дневния ред, но смятам, че господин Дънбъртън е прав.
„Обзалагам се, че мислиш така, плешива главо — помисли си Стю, — след като каза същото преди седмица.“
— Предлагам да създадем Представителен правителствен комитет, така че наистина конституцията отново да влезе в действие. Смятам Хари Дънбъртън да оглави този комитет и аз самият ще се включа в него, освен ако някой не мисли, че това противоречи на интересите ни.
Още аплодисменти.
На последния ред Харолд се обърна към Надин и й прошепна на ухото: „А сега, дами и господа, празникът на свободната любов се обявява за открит.“
Тя бавно се усмихна, с такава съблазнителна усмивка, че на него му се зави свят.
Стю единодушно бе избран за съдебен изпълнител на Свободната зона.
— Ще положа всички усилия — обеща той. — И някои от вас, които сега ме аплодират, може по-късно да променят мнението си, когато ги заловя за неправомерни действия. Чуваш ли ме, Рич Муфат?
Последва взрив от смях. Пиян като свиня, Рич също се разсмя в знак на съгласие.
— Но според мен, няма никакви причини да очакваме неприятни произшествия. Работата на съдебния изпълнител се състои в това хората да не си вредят един на друг. Сред нас едва ли ще се намерят такива, които биха го сторили. И без това пострадаха твърде много. Това е всичко, което исках да ви кажа.
Всички дълго го аплодираха.
— А сега следващата точка от дневния ред — каза Стю, — свързана със задачите на съдебния изпълнител. Трябва да изберем петима за комитета по съблюдаване на законността. Кого ще предложите?
— Какво ще кажете за съдията? — провикна се някой.
— Да, съвсем правилно, съдията! — изкрещя друг. Хората започнаха да се оглеждат, очаквайки съдията да се изправи и да се съгласи в обичайния си колоритен стил. Стю и Глен смутено се спогледаха; комитетът трябваше да предвиди тази възможност.
— Няма го тук — каза някой.
— Виждал ли го е някой? — разстроено попита Луси Суон. Лари недоволно я изгледа, но тя продължи да оглежда залата.
— Аз го видях.
Около мястото, където бе седнал Теди Вейзък, се разнесе любопитен шепот.
— Къде?
— Къде го видя, Теди?
— В града ли?
— Какво правеше?
Стю заудря с чукчето.
— Тихо!
— Видях го преди два дни — рече Теди. — Беше с лендроувъра си. Каза, че отива в Денвър за един ден. Но не спомена защо. Дори се пошегувахме по този повод. Стори ми се, че беше в много добро настроение. Само това мога да ви кажа — той седна, все така бършейки очилата си, силно изчервен.
Стю отново удари с чукчето:
— Жалко, че съдията го няма. Според мен, кандидатурата беше добра, но след като го няма, трябва да предложите някой друг.
— Не, не можем да оставим работата така — запротестира Луси и скочи от мястото си. Носеше дънков спортен костюм, който привлече погледите на мъжката част от аудиторията. — Съдията Фарис е възрастен човек. Какво ще стане, ако се разболее в Денвър и не може да се върне?
— Луси — обади се Стю. — Денвър е голям град.
В залата се възцари странно мълчание. Луси седна на мястото си, а Лари я прегърна с една ръка. Лицето й бе пребледняло. Очите й срещнаха очите на Стю и той извърна поглед.
Беше предложено да не взимат решение по този въпрос докато съдията не се върне. След двайсетминутна дискусия предложението бе прието. Имаха още един адвокат, млад мъж на около двайсет и шест, казваше се Ал Бъндел, който бе пристигнал късно същия следобед с групата на доктор Ричардсън. Той прие председателското място, когато му го предложиха, като каза, че се надява никой да не направи нещо ужасно през следващия месец, защото възнамерява да поработи върху някакъв вид система на редуващ се съд. За съдията Фарис бе гласувано място в него.