Бледен, развълнуван, малко смешен с костюм и връзка Бред Кичнър се приближи до катедрата, изпусна записките си, вдигна ги, разбърквайки листовете, и съобщи, че се надява електричеството да бъде пуснато към втори-трети септември. Съобщението бе посрещнато с бурни аплодисменти.
След него на сцената излезе Чад Норис. Той каза, че погребват мъртъвците от чувство на уважение към тях и че никой от тях няма да се успокои, докато не погребат и последния труп в земята, за предпочитане преди да започнат дъждовете. Помоли за няколко доброволци и можеше да събере три дузини ако беше пожелал. Накрая накара членовете на погребалния комитет да станат и да се поклонят.
Харолд Лодър се надигна за миг и моментално седна на мястото си. След края на събранието се намериха хора, които го похвалиха колко добър и същевременно скромен човек е той. Но работата не бе в скромността. Надин му шепнеше разгорещено нещо на ухото и той не искаше да остава на показ дълго пред очите на останалите. Мощна ерекция бе издула панталона му.
След него на катедрата излезе Ралф Брентнър. Той им съобщи, че най-после имат лекар. Джордж Ричардсън се изправи. Хората го аплодираха, а той направи знак за тишина с двете си ръце. Сетне Ралф ги информира, че още шейсет души се очакват да пристигнат през следващите дни.
— Е, това бе дневният ред — рече Стю. Погледът му се плъзна над събралите се хора. — Сенди дьо Шен да дойде тук и да ни каже колко сме, но преди това има ли нещо друго, за което искате да говорим тази вечер?
Изчака. Можеше да види лицето на Глен в тълпата. И лицата на Сю Стерн, Лари, Ник и на Франи, разбира се. Всички изглеждаха напрегнати. Ако някой попиташе за Флаг и какво прави комитетът по този въпрос, сега му беше времето. Но всички мълчаха. След петнайсет секунди Стю даде думата на Сенди.
Когато хората започнаха да се разотиват, Стю си помисли: „Е, и този път ни се размина.“
Няколко души дойдоха да го поздравят след събранието. Един от тях бе докторът.
— Справихте се много добре — каза Ричардсън и за миг Стю щеше да погледне през рамото си да види на кого говори. Сетне си спомни и неочаквано се уплаши. Той, представител на закона? Това бе някаква измама.
„Година“ — каза си той. Само една година, но въпреки това го беше страх.
Когато Стю, Фран, Сю Стерн и Ник тръгнаха към града, бе вече единайсет и половина.
— Студено е — каза Фран. — Трябваше да си сложа яке. Ник кимна. На него също му беше студено. Вечерите в Боулдър винаги бяха прохладни, но днес температурата едва ли беше повече от десет градуса. Това им напомни, че странното и ужасно лято на 1990 е към края си. За кой ли път Ник съжали, че Богът на Майка Абигейл бе харесал именно Боулдър, а не Маями или Ню Орлийнс, например.
— Хванаха ме неподготвен, когато предложиха съдията в комитета — рече Стю. — Трябваше да го предвидим.
Фран кимна, а Ник бързо написа нещо в бележника си. „Разбираемо е. Хората непременно ще обърнат внимание и на отсъствието на Том и Дейна.“
— Мислиш ли, че ще заподозрат нещо? — попита Стю. Ник кимна.
— Ще си помислят, че изчезналите са заминали на запад завинаги.
Всички се замислиха, докато Ник вадеше кибрит и изгаряше бележката си.
— Отвратителна работа — накрая изрече Стю. — Прав е — мрачно каза Сю. — Какво друго да си помислят? — Имахме късмет, че никой не заговори за онова, което става на запад — обади се Фран.
Ник написа: „Наистина. Следващия път няма да ни се размине. Ето защо предлагам да отложим поредното събрание колкото се може по-дълго. Може би с три седмици. Какво ще кажете за петнайсети септември?“
— Ще успеем единствено, ако Бред пусне електричеството.
— Смятам, че ще се справи — каза Стю.
— Тръгвам си — рече Сю. — Утре е голям ден. Дейна заминава. Ще я изпратя до Колорадо Спрингс.
— Сигурна ли си, че нищо не те застрашава, Сю? — попита Фран.
Тя вдигна рамене.
— Как прие предложението ни? — попита Фран.
— Ами, тя е странно момиче. В колежа се е занимавала много със спорт, особено с тенис и плуване. През първите две години продължаваше да се среща с училищния си приятел. Е, той беше един младок с черно кожено яке — мислеше се за Тарзан. После съквартирантката й я замъкна насила на няколко събрания за женската еманципация.