— И накрая е станала по-еманципирана от съквартирантката си — предположи Фран.
— Отначало станала активистка в женското движение, а после лесбийка — каза Сю.
Стю спря като ударен от гръм.
— Я да видим, красавецо, дали да не ти залепим устата с лейкопласт? — обади се Франи.
Стю затвори уста така, че зъбите му изтракаха. Сю продължи разказа си:
— Тези две новини тя съобщила на своя троглодит така въодушевено, че той извадил пушката си. Тя го обезоръжила и твърди, че това било превратна точка в живота й.
— Значи е мъжемразка? — попита Стю, като настойчиво се вглеждаше в Сю.
Тя поклати глава.
— Не, сега е бисексуална, Стюарт. Надявам се, че няма да накараш комитета да приема закони против сексуалните привличания на хората?
— Имам достатъчно работа и без да се интересувам кой с кого спи — промърмори той и всички се разсмяха. — Попитах, само защото не искам някой да тръгне натам като на кръстоносен поход. Имаме нужда някой да види какво става там, а не от бойци. Това е работа за невестулки, не за лъвове.
— Тя го знае — отвърна Сюзън. — Фран ме попита как го е приела, когато я помолили да отиде там заради всички нас. Понесе го много добре. Освен едно нещо, напомни ми, че ако останем при онези мъже… помните ли как ни открихте, Стю?
Той кимна.
— Ако бяхме останали при тях, щяхме или да сме мъртви досега, или да сме на запад, защото те се бяха отправили натам… поне когато бяха достатъчно трезвени, за да разпознават пътните знаци. Каза, че се чудела какво е мястото й Зоната и предположила, че мястото й е извън нея. И още каза…
— Какво? — попита Фран.
— Че ще се опита да се върне — рязко отвърна Сю и замълча. Каквото и друго да бе казала Дейна, то си оставаше за тях двете, нещо, което не бе дори за хората от комитета. Дейна заминаваше на запад с автоматичен нож, прикрепен за гривната й. Когато рязко извърнеше ръка, пружината му се освобождаваше и острието му бе като шести пръст на ръката й. Знаеше, че мнозина няма да я разберат, най-вече мъжете.
„Ако наистина е голям диктатор, той наистина ги държи единни. Но ако е заминал, те ще започнат да се бият и карат помежду си. Ако той умре, това ще е краят и за тях. А ако успея да го доближа, Сю, по-добре за него ще е да си има дявол пазител някъде наблизо.
Ще те убият, Дейна.
Вероятно. Може би си струва да погледам как му се влачат червата.“
Сюзън би могла да я спре, но не го направи. Беше се задоволила с обещанието на Дейна, че ще се придържа към първоначалния план, освен ако не възникне нещо непредвидено. Дейна се бе съгласила, а Сю се съмняваше, че на приятелката й ще се удаде подобна възможност. Флаг бе добре охраняван. Все пак, през последните три дни, откакто бе разговаряла с приятелката си, Сю не можеше да заспи.
— Добре — каза сега тя на останалите. — Отивам да поспя. Лека нощ, приятели.
Тръгна ей с ръце в джобовете на якето.
— Изглежда състарена — каза Стю.
Ник написа нещо в бележника и им го подаде. На листа бе написано: „Всички изглеждаме така“.
На следващата сутрин, на път за електростанцията, Стю срещна Сюзън и Дейна на мотори по булевард „Кениън“. Той им махна и те спряха. Стю си помисли че Дейна никога не е изглеждала толкова хубава. Косите й бяха пристегнати със зелен копринен шал. Носеше кожено яке, а на багажника и бе завързан спален чувал.
— Стюарт! — викна тя и усмихнато му махна за поздрав. „Дали наистина е лесбийка?“ — усъмни се той
— Май сте тръгнали на пътешествие — каза Стю.
— Да. Не сте ли ме виждали преди?
— Никога. Пушите ли?
Дейна извади цигара от пакет „Малборо“ и прикри с ръка клечка кибрит.
— Внимавай, момиче.
— Непременно.
— И се върни.
— Надявам се.
Изгледаха се един друг в ярката светлина на утрото.
— А ти се грижи за Франи.
— Непременно.
— И не съди съвсем строго съгражданите си.
— Няма от какво да се страхуват.
Тя хвърли цигарата.
— Какво ще кажеш, Сюзи?
Сюзън кимна и запали мотора, усмихвайки се малко напрегнато.
— Дейна?
Тя го погледна и Стю нежно я целуна по устните.
— Желая ти късмет. — Тя се усмихна.
— Трябва да го направиш два пъти, иначе няма да ми върви. Никога ли не си чувал за това?
Стю отново я целуна, но този път по-продължително. „Лесбийка ли?“ — усъмни се той.
— Франи е щастливка — каза Дейна. — Можеш да й го кажеш от мое име.
Усмихвайки се, Стю направи крачка назад и не отвърна нищо. На две преки от тях избоботи оранжевият камион на погребалния комитет.
— Хайде, малката, да тръгваме — каза Дейна. Потеглиха, а Стю ги изпрати с поглед.