Сю Стърн се върна след два дни. Бе изпратила Дейна до Колорадо Спрингс и гледа след нея, докато не се превърна в малка точка на хоризонта. После поплака малко. Пренощува в Монюмънт но през нощта я събуди тих звук, долиташ от тръбата под селския път, до който бе лагерувала. Накрая събра смелост и насочи фенерчето си към ръждивата тръба. Вътре се криеше малко кученце, което трепереше. Може би беше на около шест месеца. Отдръпна се назад, когато тя се опита да го докосне. Тръбата бе тясна, за да пропълзи в нея. Тогава тя отиде в Монюмънт, разби витрината на хранителния магазин и се върна с пълен сак с консерви.
Планът й бе успешен. Наместило се удобно в една от чантите, кученцето се отправи с нея към Боулдър.
Дик Елис бе във възторг от кученцето. Беше се оказало ирландски сетер, почти чистокръвен. Той бе уверен, че когато тя порасне, Коджак ще бъде щастлив да се запознае с нея. Новината обходи Свободната зона и този ден вече никой не спомена Майка Абигейл. Обсъждаха възбудено кучешките Адам и Ева. Сюзън Стерн се превърна в знаменитост и доколкото бе известно на комитета, никой не се запита какво бе правила в Монюмънт, който се намираше далеч на юг от Боулдър.
Но Стю запомни точно тази сутрин, когато бе изпратил с поглед Дейна и Сюзън, заминаващи към Денвър. Защото от този ден никой повече не видя Дейна от тази страна на Скалистите планини.
Двайсет и седми август. Вече се стъмваше. На небето светеше Венера.
Ник, Ралф и Стю седяха на стълбището на къщата на Том Кълън. Самият Том играеше крикет на поляната отпред.
„Време е“ — написа Ник.
Стю тихо го попита дали не трябва отново да го хипнотизират, но Ник поклати глава.
— Добре — каза Ралф. — Не бих понесъл отново процедурата. Повишавайки глас той повика Том:
— Том! Ей, Томи! Ела тук
Широко усмихнат, той дотича при тях.
— Томи, време е да тръгваш — рече му Ралф.
Усмивката му изчезна. Сякаш изведнъж бе забелязал, че се мръква.
— Да тръгвам? Сега? Не! Когато се смрачава, Том си ляга в леглото. На Том не му харесва да ходи по улиците, когато се мръква. Том се бои… Том…
Замлъкна и се вцепени. Сетне излезе от това състояние, но не както обикновено. Не приличаше на внезапно възкресение, не приличаше на силен поток, заливащ тялото му, а на тъжно ручейче.
— Да тръгна на запад? — попита той. Стю сложи ръка на рамото му и каза:
— Да, Том. Ако имаш сили да го направиш.
— По пътя.
От гърлото на Ралф се изтръгна сипкав, приглушен звук и той отиде в задния двор. Том сякаш не го забеляза. Погледът му се местеше от Стю към Ник и обратно.
— Да вървя нощем. Да спя денем. И да видя слон. Ник кимна.
Лари донесе сака на Том и той бавно го метна на гърба си.
— Бъди внимателен, Том — тихо рече Лари.
— Внимателен. Да, добре.
Стю със закъснение се замисли, дали не трябва да му дадат едноместна палатка, но отхвърли тази мисъл. Нямаше да се справи дори с малка палатка.
— Ник — прошепна Том. — Наистина ли трябва да го направя?
Ник сложи ръка на рамото му и бавно кимна.
— Е, добре.
— Просто върви по магистралата, Том — каза му Лари. — По шосе № 70. Ралф ще те закара с мотоциклета си.
— Да, Ралф — той замълча. Ралф излезе иззад къщата, като яростно триеше очи с шарена кърпа.
— Готов ли си, Том? — попита пресипнало той.
— Ник? Когато се върна, тази къща отново ли ще бъда моя?
Ник енергично закима.
— Том обича тази къща. Да.
— Знаем, Томи. — Сега Стю усети как гърлото му се стяга и на очите му се показаха топли сълзи.
— Добре, готов съм. С кого ще тръгна?
— С мен, Томи — каза Ралф. — По шосе № 70. Забрави ли? Том кимна и се отправи към мотора му. След миг Ралф го последва. Мотоциклетът мина по Бродуей и зави на изток.
Ник си тръгна със сведена глава и ръце в джобовете. Стю изяви желание да му прави компания, но Ник тръсна глава почти сърдито и го помоли с жестове да го остави сам. Стю се върна при Лари.
— Ама че работа — каза Лари и Стю мрачно кимна.
— Как мислиш, дали някога ще го видим отново, а, Лари?
— Ако не го видим, то седмината — е, може би без Фран, тя беше против това да изпратим Том — ще трябва цял живот да се храним и спим без нито за миг да забравим, че сме го изпратили там.
— И първи в редицата ще е Ник — каза Стю.
Те изпроводиха с поглед Ник, който изчезна в сенките на Бродуей. После мълчаливо погледнаха към къщата на Том.
— Хайде да се махаме оттук — неочаквано каза Лари. — Мисълта за тези препарирани животни… изведнъж от тях ме побиха тръпки.
Когато си отиваха, Ник все още стоеше на поляната до къщата на Том с ръце в джобовете и сведена глава.