Генераторите завиха още по-силно.
Ник побутна Стю с лакът и му направи знак към тавана на стаята. Стю вдигна очи и започна да се смее. Флуоресцентните лампи бяха започнали да светят слабо. Генераторите продължаваха да набират скорост, достигайки до постоянно равномерно бучене. Долу група работници заръкопляскаха, някои от тях потръпваха, докато го правеха, защото ръцете им бяха изранени от навиването на медната жица.
Сега флуоресцентните лампи излъчваха постоянна ярка светлина.
Ник беше обзет от чувство, напълно противоположно на онова, което изпитваше преди, когато лампите угаснаха в Шойо — не на обреченост, а на възкресяване.
Двата генератора захранваха с ток малък участък в северната част на Боулдър. Някои хора там не знаеха за изпитанието тази сутрин и мнозина от тях бяха побягнали, сякаш ги гонеха всичките дяволи от ада.
Телевизионните апарати се включиха с трясък. В къща на Спрус стрийт миксер започна да бръмчи и да бърка смес от яйца и кашкавал, която отдавна се бе втвърдила. Моторът на миксера скоро прегря и изгърмя. Електрически трион се задейства в пуст гараж. Печка за готвене също се включи.
Марвин Гай запя от тонколоните в магазин за стари плочи, който наричаха „Восъчния музей“; думите, подкрепени от възбуден дискоритьм, напомняха на сън от миналото: „Хайде да танцуваме… хайде да викаме…“
На Мапъл стрийт изгърмя трансформатор и ярка спирала от искри се разпиля наоколо, проблесна във влажната трева и изчезна.
В електроцентралата единият от генераторите зави по-високо, с отчаяни нотки. Започна да пуши. Хората отстъпиха назад, на границата на паниката. Залата взе да се изпълва със сладникавата миризма на озон.
— Натоварването е твърде голямо — изръмжа Брад.
Хукна към прекъсвачите в другия край на залата и изключи електроенергията. Воят на генераторите започна да замира, но докато престане напълно, се раздаде взрив, звукът от който бе частично заглушен от защитното стъкло.
— По дяволите! — извика Ралф. — Единият се подпали. Над тях флуоресцентните лампи изгаснаха. Брад рязко отвори вратата на контролната зала и изскочи на площадката. Думите му проехтяха в празното пространство.
— Бързо! Вземете пожарогасителите!
Няколко пожарогасителя бяха насочени към генераторите и огънят бе потушен. Миризмата на озон все още се усещаше. Останалите се струпаха около Брад на площадката.
Стю сложи ръка на рамото му.
— Съжалявам, че се получи така, приятелю.
Брад се обърна към него и се усмихна.
— Да съжалявам? За какво?
— Е, генераторът изгоря, нали така? — попита Джек.
— Да, по дяволите! А някъде в района на Северната улица изгоря трансформатор. Забравихме, по дяволите, всичко сме забравили! Те са били болни, умирали са, но преди това на никого не е минало през ум да изключи електроуредите си. Из целия Боулдър имаше включени телевизори, печки, електрически одеяла. Натоварването беше огромно. Тези генератори са направени така, че когато натоварването е голямо, те се включват към друг генератор, където натоварването е по-малко. Този генератор също се опита да се включи, но нямаше в какво, разбирате ли? — Брад се тресеше от възбуда. — Гери! Помните ли Гери в Индиана, изгоря до основи?
Те кимнаха.
— Не мисля, не можем да сме сигурни стопроцентово, но това можеше да се случи и тук. Ние също щяхме да изгорим, ако не бяхме изключили тока навреме. Едно късо съединение на някое електрическо одеяло може би щеше да е достатъчно. Тези два генератора се опитаха да прехвърлят част от натоварването, но нищо не се получи. И изгоряха. Имахме късмет, така смятам — повярвайте ми.
— Щом казваш — обади се Ралф с известно съмнение. Брад рече:
— Трябва да започнем работа отначало, но този път имаме само един повреден генератор. Бързо ще се справим. Но… — Той щракна с пръсти. — Няма да включим тока дотогава, докато не се убедим напълно. Може би трябва да организираме още една група. Още дванайсет човека?
— Разбира се — каза Стю. — А за какво?
— Група по изключването. Просто група мъже, която да обикаля Боулдър и да изгасва всички електроуреди. Не бих рискувал да пуснем електростанцията, докато всичко не бъде изключено. Все още нямаме пожарна команда, човече — изсмя се Брад като луд.
— Утре вечерта ще има заседание на комитета на Свободната зона — каза Стю. — Ще дойдеш и ще обясниш за какво са ти нужни хората и ще ги получиш. Но сигурен ли си, че следващия път няма да има претоварване?
— Абсолютно. И днес нямаше да се случи, ако не бяха включени толкова уреди. Като стана дума за това, някой трябва да отиде до северната част на Боулдър и да провери дали няма пожар.