Никой не бе сигурен дали Брад говори сериозно, или се шегува. Оказа се, че има няколко малки пожара, повечето от уреди с нагреватели. Никой от пожарите не се бе разпространил наоколо. И това, което хората от Свободната зона запомниха от този първи септември 1990 бе, че тогава се бе върнала електроенергията — макар и за трийсет секунди.
Час по-късно Фран излезе с велосипеда си до малкия парк срещу дома на Харолд. В северния край на парка малка рекичка бълбукаше тихо. Сутрешният ситен дъжд бе преминал в гъста мъгла.
Тя се огледа, но не видя Лари.Тръгна по мократа трева към люлките и нечий глас извика:
— Насам, Франи.
Стресната, тя погледна към малката постройка, където се намираха тоалетните, и за миг изпита страх. В сянката стоеше висока фигура и за секунда й се стори…
После фигурата пристъпи напред и се превърна в Лари, облечен в изтъркани джинси и риза цвят каки. Фран се отпусна.
— Изплаших ли те? — попита той.
— Да, малко. — Тя седна на една от люлките, сърцето й заби равномерно. — Просто съзрях силуета ти в сянката…
— Извинявай. Реших, че така ще е по-безопасно, въпреки че от къщата на Харолд това място не се забелязва. Виждам, че и ти си с велосипед.
Тя кимна.
— По-безшумно е.
— Скрих моя там под онзи навес — той кимна към постройката до спортната площадка.
Франи последва примера му. Миризмата вътре бе застояла и зловонна. Мястото явно бе обитавано от момчета, твърде млади или пияни, за да шофират и бе пълно с празни бирени бутилки и фасове. В далечния ъгъл се валяха смачкани панталони, а в близкия се виждаха останки от малък огън. Остави велосипеда си до този на Лари и бързо излезе. В сумрачното помещение, изпълнено с миризмата на отдавнашен секс, бе лесно да си представи, че зловещият човек стои зад нея, стискайки в ръката си извитата закачалка.
— Истинско място за почивка, нали? — сухо запита Лари.
— Не се покрива с идеята ми за приятно прекарване — гласът на Фран трепна. — Без значение какво ще излезе от онова, което ще узнаем, тази вечер ще разкажа всичко на Стю. Лари кимна.
— Не само защото е член на комитета. Нали сега е съдебен изпълнител.
Фран тревожно се вгледа в Лари. За пръв път наистина осъзна, че тяхната експедиция може да тикне Харолд в затвора. Щяха да се промъкнат в жилището му без заповед за обиск и да си пъхат носа навсякъде. — По дяволите! — възкликна тя.
— Да, не е лесно — съгласи се той. — Искаш ли да се откажем? След дълъг размисъл тя поклати глава.
— Добре. Смятам, че сме длъжни да разберем по един или друг начин.
— Сигурен ли си, че и двамата не са у дома?
— Да. Видях Харолд да заминава с един от камионите на погребалния комитет тази сутрин. А всички, които са в комитета по енергетика, са поканени днес на пробното пускане.
— Сигурен ли си, че тя е отишла?
— Отстрани може би ще е доста странно, ако не го направи, не смяташ ли?
Фран кимна.
— Предполагам, че е така. Всъщност, Стю каза, че се надява да пуснат електростанцията към шести.
— Това ще бъде велик ден — рече Лари и си помисли колко хубаво щеше да бъде отново да вземе голямата си китара „Фендер“, да я включи към още по-големия усилвател и да изсвири каквото и да е. Може би „Глория“ или „Разходка с куче“. Всъщност каквото и да е, само не „Скъпа, де го твоят мъж?“
— Може би — каза Фран — трябва да измислим някакъв предлог. Просто за всеки случай.
Лари се усмихна накриво.
— Ще се помъчиш да ги убедиш, че абонираме за списания, ако някой от тях се върне?
— Ха-ха. Много смешно.
— Добре, можем да кажем това, което току-що ми съобщи за пускането на електростанцията. Ако тя се окаже вкъщи. Фран кимна. — Да, това ще мине.
— Не се самозалъгвай, Фран. Тя ще се усъмни, дори ако й кажем, че Исус Христос се разхожда .по покрива на градския резервоар.
— В такъв случай явно е виновна за нещо.
— Да, ако е виновна за нещо.
— Да тръгваме — каза Фран след миг размисъл. — Хайде.
Не стана нужда от предлог. Дългото безуспешно чукане отначало на предната врата, а сетне на задната ги убеди, че къщата на Харолд наистина е празна. „И по-добре“ — помисли си Фран. Колкото повече си мислеше за предлога, който щяха да използват, толкова по-прозрачен й се струваше.
— Как влезе? — попита Лари.
— През прозореца на мазето. .
Заобиколиха къщата и Лари дълго и безплодно дърпа дръжката на прозореца, докато Фран се оглеждаше.
— Може и да си го сторила — каза той, — но сега е затворен здраво.
— Не е, само е заял. Дай да се опитам. Но на нея също не й провървя.