— Е, какво ще кажеш? — попита Лари.
На лицето на Стю бе изписано силно безпокойство. Остави дневника на Харолд на масата и седна. Фран му предложи кафе, но той поклати глава.
— Не, благодаря ти, скъпа — Погледна към госта с отсъстващ, разсеян поглед. — Прочетох го целия и ме заболя главата. Не съм свикнал да се взирам в буквите толкова дълго. Последната книга, която прочетох на един дъх, бе за някакви зайци. Купих я за племенника си и като я започнах, не можах да я оставя.
Замисли се за момент.
— И аз съм я чел. Чудесна е — обади се Лари.
— В нея се разказваше за зайци — продължи Стю — големи, добре охранени зайци, които си живееха чудесно. В света им ставаше нещо страшно, но тях хич не ги беше грижа. Само… само че онзи фермер…
Лари допълни:
— Не закачал животните, така че да си взима по някой заек, когато му се прияде или пък ги продавал. Във всеки случай притежавал е малка заешка ферма.
— Да. Та ставаше дума за заека Силвъруид, който пишеше поеми за лъскавия тел — примката, с която фермерът ловеше събратята му. Силвъруид пишеше поеми за това. — Уморено поклати глава. — И точно за него ми напомня Харолд. За заека Силвъруид.
— Харолд е болен — намеси се Фран.
— Да — отвърна Стю и запали цигара. — И много опасен.
— Какво да предприемем? Да го арестуваме ли? Стю леко почука по корицата на дневника.
— Двамата с Надин са намислили да направят нещо, което да им осигури добър прием на запад. Но тук не е написано какво е то.
— Но се споменават много хора, към които не изпитва добри чувства — каза Лари.
— Да го арестуваме ли? — отново попита Фран.
— Не зная. Смятам че трябва да го обсъдим на заседанието на комитета. Какви въпроси ще разглеждаме утре вечерта, Лари?
— Ами, дневният ред е разделен на две части: обществени и лични въпроси. Брад иска да поговорим за неговия екип. Ал Бандел иска да представи предварителен доклад за комитета по законността. Чакай да помисля… Джордж Ричардсън ще говори за приемните часове в клиниката на „Дакота Ридж“. след него искаше да говори Чад Норис. След като си отидат, ще останем само ние.
— Ако помолим Ал Бандел да остане след това и да му разкажем за Харолд, дали ще си държи езика зад зъбите?
— Несъмнено — обади се Франи. Стю печално заяви:
— Колко жалко, че съдията не е при нас. Бях се привързал към него.
Замълчаха за миг, замисляйки се къде ли се намира сега старецът. Отдолу се разнасяха звуци на китара. Лио свиреше „Систър Кейт“, подражавайки на Том Ръш.
— Имаме само две алтернативи. Длъжни сме да ги изолираме от обществото, но, по дяволите, не ми се иска да ги хвърлим в затвора.
— Тогава какво да предприемем? — попита Лари. Фран отвърна вместо Стю:
— Изгнание.
Лари се обърна към нея. Стю бавно кимна, втренчен в огьнчето на цигарата си. — Да ги изгоним от града? — попита Лари.
— И двамата — каза Стю.
— При това положение дали Флаг ще ги приеме? — попита младата жена.
Стю вдигна поглед към нея.
— Скъпа, това не е наш проблем.
Тя кимна и си помисли: „О, Харолд, не исках да стане така.“
— Имате ли някакви предположения за това, което се канят да направят?
Лари вдигна рамене:
— Трябва да поставим този въпрос пред комитета. Но аз самият също се досещам за нещо.
— Какво например?
— Електростанцията. Саботаж. Да се опитат да ви убият двамата с Фран. Това бе първото, което ми дойде наум.
Фран изглеждаше бледа и уплашена. Лари продължи:
— Струва ми се, че Харолд тръгна да търси майка Абигейл с теб и Ралф, надявайки се да му се предостави възможност да те убие.
— Имаше такава възможност.
— Може би, но се е уплашил.
— Престанете, моля ви — тихо изстена Франи.
Стю стана и отиде в дневната. Там беше включеният към акумулатор радиопредавател. След малко успя да се свърже с Бред Кичнър.
— Бред, умнико! Говори Стюарт Редман. Можеш ли днес да организираш нощно дежурство в електростанцията?
— Разбира се — чу се гласът на Бред. — Защо, по дяволите?
— Работата е деликатна. Току-що научих, че може би ще има опит за саботаж.
Отговорът на Бред се състоеше от ужасни псувни. Стю усмихнато кимна към микрофона.
— Разбирам чувствата ти. Дежурството е само за тази нощ, може би за следващата, доколкото ми е известно. След това всичко ще се върне към нормалния ритъм.
Бред заяви, че няма да му се наложи да обикаля дълго, за да събере дузина доброволци, готови да кастрират всеки бандит.
— Рич Муфат замесен ли е?
— Не, не е Рич. После ще ти обясня, става ли?
— Добре, Стю. Ще организирам дежурство. Стю изключи приемника и се върна в кухнята.