Лари вдигна ръка.
— Имат ли право да откажат?
Мръщейки се, Ал каза:
— Точно се канех да го спомена. Необходимо е да…
Фран се размърда неспокойно, а Сю Стьрн й намигна.
Фран не й отвърна. Беше изплашена. Каква бе причината за тази внезапна клаустрофобия? Знаеше, че не бива да обръща внимание на подобни безпочвени чувства… поне така беше в добрия стар свят. Но какво щеше да стане с Том Кълън? Или с Лио Рокуей?
„Махни се оттук — извика вътрешният й глас. — Изведи всички навън!“
Но това беше безумие. Отново се намръщи и реши да премълчи.
— … лицата, които не желаят да участват в трибунала…
— Някой идва — неочаквано каза Франи и скочи на крака. Възцари се мълчание. Сега всички чуха рева на мотоциклети, приближаващи по Бейслейн авеню.
— Чуйте! — възкликна тя. — Всички слушайте!
Към нея се обърнаха озадачени и изненадани лица.
— Франи, какво… — Стю тръгна към нея.
Тя преглътна. Имаше чувството, че се задушава от някакъв тежък, отровен газ.
— Трябва незабавно да се махнем оттук. Незабавно!
Беше девет и двайсет и пет. Последните отблясъци на залеза изчезнаха от небето. Часът бе ударил. Харолд се поизправи и поднесе радиотелефона към устата си. Палецът му застина на копчето „включване“. Ще го натисне и ще ги изпрати направо в ада, но преди това ще им каже…
— Какво е това — възкликна Надин.
Усети ръката й върху рамото си. Далеч долу по Бейслейн се виждаше редица от светлинки, които се движеха. В тишината до двамата съзаклятници достигна приглушен рев на мотоциклетни двигатели. Харолд усети леко безпокойство, но моментално го потисна и й се озъби:
— Всичко е наред! Остави ме да си свърша работата!
Тя отдръпна ръката си. Лицето й бе като бяло петно в тъмнината. Харолд натисна копчето.
Франи така и не разбра какво ги накара да се раздвижат — думите й или мотоциклетите. Ала реагираха твърде бавно. Това завинаги щеше да остане в паметта й — много бавно.
Стю пръв изскочи на улицата. Ревът на моторите го оглуши. Инстинктивно той сложи ръка на пистолета си.
Вратата се отвори и Стю се обърна, очаквайки да види Франи. Но беше Лари.
— Какво е това?
— Нямам представа. Но по-добре всички да излязат на улицата. Когато мотоциклетите се появиха на алеята пред къщата,
Стю се успокои. Видя Дик Волман, Геринджър, Теди Вейзък и други познати лица. Едва сега призна пред себе си, че се бе изплашил до смърт. Допреди секунда подозираше, че ги нападат — Флаг и хората му, и че войната ще започне.
— Дик — обърна се той към водача на групата. — Какво, по дяволите, става?
— Майка Абигейл! — извика човекът, опитвайки се да надвика рева на двигателите. Все повече мотоциклети се приближаваха към двора.
— Какво? — изкрещя Лари. Зад него и Стю застанаха Ралф и Глен Норис.
— Тя се върна! В ужасно състояние е! Трябва ни лекар… Господи, само чудо може да я спаси!
Джордж Ричърдсън разблъска с лакти насъбралите се
— Старицата? Къде е тя?
— Сядай зад мен, докторе! — извика Дик. — Не задавай въпроси! За Бога, побързай!
Лекарят се подчини. Дик направи завой и започна да си проправя път през плътната стена от новопристигащи мотори. Стю и Лари се спогледаха. Стю усети, че го обгръща черна мъгла и неочаквано изпита ужасяващо предчувствие за неописуема беда.
— Ник, хайде! Хайде, де! — викаше Фран и го разтърсваше за раменете. Глухонемият стоеше по средата на дневната с безизразно лице.
Изведнъж бе разбрал всичко. Незнайно как осъзна, че ги заплашва смъртна опасност.
„В шкафа има бомба.“
Заблъска Франи навън.
— Ник!
„Тръгвай!“ — направи й знак той.
Младата жена се подчини. Глухонемият се втурна към шкафа, отвори го и като луд зарови из нахвърляните вещи, молейки се да не е прекалено късно.
Франи изскочи на улицата и се вкопчи в Стю. Лицето й бе смъртно бледо.
— Стю… Ник още е вътре… нещо… нещо…
— Франи, за какво говориш?
— Смърт! — изкрещя тя. — Говоря за смърт, а Ник все още е вътре!
Ник отмести натрупаните вещи и напипа нещо под тях. Картонена кутия за обувки. Взе я и когато я докосна, от нея се разнесе гласът на Харолд Лодър.
— Какво? — изкрещя Стю и я хвана за раменете.
— Трябва да го измъкнем… нещо ще се случи… нещо ужасно.
— Какво става, Стюарт? — извика Ал Бандел.
— Не знам.
— Стю, моля те, непременно трябва да изведем Ник! — нададе вопъл Фран. В този миг къщата се взриви.
С твърд, тих глас, той произнесе:
— Говори Харолд Емери Лодър. Заявявам, че действам сам, без да бъда принуждаван.