В залата отново се разнесе тих ропот и Стю усети как космите на тила му настръхват.
— За мен подобни сънища са пълна мистика — заяви Джордж. — Всъщност фактът, че всички ги сънуваме, явно подсказва телепатични способности. Но ще прескоча парапсихологията и теологията, както и благоприличието, по една и съща причина: не разбирам нищо от това. Ако жената е изпратена от Бог, Той може би ще реши дали да я излекува. Аз не съм в състояние. Мога само да кажа, че самият факт, че все още е жива, ми се струва истинско чудо. Има ли някакви въпроси?
Нямаше. Едни го гледаха като зашеметени, други открито плачеха.
— Благодаря — каза Джордж и се върна на мястото си.
— Хайде — прошепна Стю на Глен. — Твой ред е. Глен застана на катедрата, без да се представя.
— Обсъдихме всичко останало, освен загадъчния човек. Отново се разнесе шепот. Няколко души в залата инстинктивно се прекръстиха. Възрастна жена закри с ръце лицето си.
— Разговаряхме за него на закрито съвещание — спокойно продължи Глен, — и се питахме дали да заговорим за него открито. Въпросът е там, че хората в Зоната се страхуват да го обсъждат, особено след сънищата, които всички имахме по пътя насам. Вероятно този период на възстановяване бе необходим. Сега смятам, че е време този въпрос да бъде повдигнат. В полицията имат начин за идентифициране на престъпниците — използват художник, който пресъздава лицето му по различни спомени на свидетели. В нашия случаи няма лице, но имаме серия от спомени, които да оформят поне контурите на нашия противник. Разговарях с няколко души и бих искал да ви представя съставения от мен портрет.
— Явно името на този човек е Рандал Флаг, въпреки че някои хора го наричат Ричард Фрай, Робърт Фриймонт и Ричард Фриймантъл. Инициалите Р.Ф. може би имат някакво значение, но ако е така, никой в комитета на Свободната зона няма представа какво означават. Присъствието му — поне в сънищата ни — предизвиква чувството на ужас, безпокойство и страх. В всички случаи физическото усещане, свързано с него е това на студенина.
Хората кимаха и възбуден шепот се понесе из залата. Стю си помисли, че са като момчета, които току-що са открили секса и с учудване разбират, че половият орган на жената се намира на едно и също място. Той прикри леката си усмивка с ръка.
— Същият брой хора са го „видели“ в Лас Вегас, в Лос Анджелис, в Сан Франциско, в Портланд. Някои — между тях и майка Абигейл — твърдят че Флаг разпъва на кръст тези, които не му се подчиняват. Всички, изглежда, вярват, че между този човек и нас се оформя един вид противопоставяне и че Флаг няма да се спре пред нищо, за да ни унищожи. А това означава много. Танкове и изтребители. Ядрени оръжия. Дори… нова, още по-смъртоносна епидемия.
— Само да ми падне този мръсник! — провикна се Рич Мофат. — Ще го заразя с проклетия супергрип!
Избухна смях, който сякаш разведри атмосферата. Глен също се усмихна. Беше инструктирал Рич половин час преди започването на събранието и той се бе справил чудесно. Стю си помисли: „Старият плешивко е прав за едно: познанията по социология понякога са полезни при събранията.“
— Казах ви всичко, което знам за него — продължи Глен. — И още нещо: смятам, че Стю има право, когато твърди, че трябва да се справим с Харолд и Надин по цивилизован начин, ако бъдат заловени, но подобно на него смятам, че това е малко вероятно. Съгласен съм с него за още нещо — че Надин и Харолд са действали по заповед на Флаг.
Думите му отекнаха в гробовната тишина.
— Трябва да се справим с този човек. Мистицизмът не е моя специалност, но съм длъжен да кажа, че както майка Абигейл въплъщава доброто, то Рандал Флаг въплъщава злото. Сигурен съм, че силата, която служи на майка Абигейл, ни е обединила тук. И не ми се вярва тя да ни изостави. Може би ще трябва да обсъдим всичко отново и да се освободим от кошмарите си. Може би трябва да решим веднъж за винаги какво да правим с онзи човек. Сигурен съм в едно — не бива да му позволим да дойде през пролетта и да ни победи с голи ръце. А сега давам отново думата на Стю.
Последните му думи бяха заглушени от бурните аплодисменти и той доволен се върна на мястото си. Беше успял да ги събуди… да ги изтръгне от летаргията. Бяха по-скоро разгневени, отколкото уплашени, бяха готови за предизвикателството (въпреки че може би нямаше да са толкова пламенни след дългата зима, през която да охладят чувствата си)… и най-важното бяха готови да говорят.
Обсъждането продължи три часа. Както бе предвидил Лари, то се оказа абсолютно безполезно. Имаше необмислени предложения като използване на бомбардировачи и ядрено оръжие, среща на високо равнище с Флаг, подготовка на отряди за борба с него.