— Първо събудих Ралф — обясни Глен. — Казах му да отиде в болницата и да доведе Фран.
— Ако докторът смяташе, че тя е добре, би я пуснал да се прибере у дома — ядосано му отвърна Стю.
— Случаят е особен.
— Страшно си се разбързал за човек, на когото не му пука какво ще каже старицата.
— Страхувам се да не закъснеем — отвърна Глен.
Джипът спря пред дома на Лари в три и десет. Цялата къща бе осветена — не с газени лампи — сега вече не бяха нужни, а с електрически. Всяка втора улична лампа светеше, не само тук а из целия град и Стю ги бе наблюдавал през целия път като омагьосан. Когато слизаха от джипа, иззад ъгъла проблеснаха фарове. След миг старият камион на Ралф спря до тях. Ралф слезе и Стю се доближи до дясната седалка, където, подпряна на възглавница, седеше Фран. Усмихна се и нежно й каза:
— Здравей, дребосъче.
Тя го хвана за ръката. Лицето й бе като бяло петно в мрака.
— Много ли те боли? — попита Стю.
— Не чак толкова. Взех обезболяващи. Само не ме карай да бързам.
Младият мъж й помогна да слезе от кабината и Ралф я подхвана от другата страна. И двамата забеляза как тя потръпна, когато направи първата крачка.
— Искаш ли да те нося?
— Не, всичко е наред. Просто ме дръж здраво, разбра ли?
— Естествено.
— И вървете по-бавно. Ние, бабичките, не можем да бързаме.
Тръгнаха към къщата. Стоящите на верандата Глен и Лари ги наблюдаваха. На фона на вратата изглеждаха като фигури, изрязани от черен станиол.
— Как мислиш, какво ли ще ни каже? — промърмори Франи. Стю поклати глава.
— Не зная.
Стигнаха до вратата и тъй като Франи очевидно изпитваше силни болки, Ралф помогна на Стю да я въведат вътре. Подобно на Глен, Лари бе бледен и разтревожен. Носеше избелели джинси, а ризата му бе закопчана накриво. Бе обул мокасините си на бос крак.
— Извинявай, че се наложи да те домъкнем тук — каза той, обръщайки се към младата жена. — Седях до майка Абигейл, когато… Бяхме организирали дежурство, нали разбираш?
— Да, разбирам. — По някаква причина фразата „дежурство“ я накара да си спомни за гостната на майка си… но за разлика от друг път, не изпита неприятно чувство.
— Преди час Луси отиде да поспи. Задрямах за малко, а когато се събудих… Фран, мога ли да ти помогна?
Тя поклати глава и се усмихна насила.
— Не, всичко е наред. Продължавай.
— … тя ме гледаше. Можеше само да шепне, но съвсем разбираемо. Каза ми, че Господ ще я прибере на разсъмване. Но преди това иска да поговори с оцелелите. Попитах я какво има предвид и тя отвърна, че Господ вече е прибрал Ник и Сюзън при себе си. Знаеше за смъртта им. — Той дълбоко въздъхна и прокара пръсти през косата си.
Луси се появи в другия край на коридора.
— Направих кафе. Можете да си налеете, когато пожелаете.
— Благодаря ти, скъпа — каза Лари. Луси неуверено се огледа наоколо.
— Да дойда ли с вас, момчета? Или това се отнася само за комитета?
Лари погледна Стю, който промълви:
— Ела. Имам чувството, че времето на комитетите изтече. Бавно се отправиха към спалнята, изчаквайки Франи.
— Тя ще ни каже — неочаквано заяви Ралф. — Майка ще ни каже всичко. Няма смисъл да се безпокоим.
Влязоха всички и майка Абигейл ги изгледа с помътнелите си очи, очите на човек пред прага на смъртта.
Фран бе подготвена, но все пак се шокира от външния вид на старицата, която бе само кожа и кости. В стаята дори не се усещаше воня на гнило или на смърт; вместо това миришеше така, сякаш се намираха на прашен таван… не, по-точно в гостна. Иглата на системата беше излязла до половината, защото липсваше плът, в която да се закрепи.
Въпреки това очите на майка Абигейл не бяха се променили. Бяха топли, мили и човешки. Това бе облекчение, но Фран все още изпитваше страх… не, не точна страх, а нещо подобно на благоговение. Всъщност имаше предчувствието, че върху плещите им ще се стовари огромна отговорност.
„Човек предполага — Бог разполага.“
— Седни, момичето ми — прошепна майка Абигейл. — Много ли те боли?
Лари заведе Фран до креслото и тя седна, въздъхвайки облекчено.
Без да откъсва от нея блестящия си поглед, майка Абигейл прошепна:
— Очакваш дете.
— Да… но как…
— Шшшшттт…
В стаята настъпи тишина. Като хипнотизирана, Фран наблюдаваше умиращата старица, която се бе появила в сънищата им преди да се появи в живота им.