— Погледни през прозореца, момичето ми.
Фран извърна лице към прозореца, където бе застанал Лари видя хората, струпали се отвън. Но вместо потискащ мрак, отвън идваше мека светлина. Не бе отражение от осветлението в стаята; бе утринната светлина. Франи съгледа мъглявото, леко изкривено отражение на детска стая с надиплени пердета на квадратчета. Видя люлка — но беше празна, Имаше кошарка — но беше празна. Страх изпълни сърцето й. Останалите го видяха изписан на лицето й, но не разбраха причината; не виждаха нищо през прозореца, освен част от двора осветен от уличните лампи.
— Къде е бебето ми? — пресипнало попита Фран.
— Стюарт не е баща на бебето, момиче, но животът на детето ти е в неговите ръце и в тези на Господ. Синът ти ще има четирима бащи, ако изобщо се роди.
— Но какво ще се случи?
— Господ крие това от моя взор — прошепна старицата. Празната детска стая бе изчезнала. Фран виждаше единствено мрака. И сега страхът здраво бе стегнал сърцето й.
Майка Абигейл прошепна:
— Дяволският син призова невестата си и възнамерява да засее семето си в нея. Дали Той ще позволи на детето ти да оживее?
— Престани — изстена Франи. И скри лице в дланите си. В стаята се възцари пълна тишина. Мрачното лице на Глен изглеждаше остаряло. Дясната ръка на Луси машинално се движеше нагоре-надолу по яката на халата й. Ралф стискаше шапката си, играейки си разсеяно с перото й. Стю наблюдаваше Франи, но не можеше да отиде при нея. Не сега. Спомни си за жената от събранието, която бе закрила очите си с ръце при споменаването на зловещия човек.
— Майка, баща, мъж, жена — прошепна майка Абигейл. — А срещу тях — Принцът на планините, властелинът на мрака. Аз се възгордях. Както и всички вие прегрешихте от гордост. Не сте ли чували, че не трябва да се доверявате на властелините на този свят?
Те мълчаливо я наблюдаваха.
— Електричеството не е отговор, Стю Редман. Радиопредавателите още по-малко, Ралф Брентнър. Социологията няма да свърши работа, Глен Бейтман. Нито твоето разкаяние Лари Ъндърууд. Й нероденият ти син, Фран Голдсмит, няма да може да предотврати онова, което ще се случи. Звездата на Антихриста изгрява! Но вие не желаете да служите на Бога!
Тя ги изгледа един по един.
— Бог ще постъпи както намери за добре. Вие не сте грънчарят, а глината в неговите ръце. Може би човекът от запад е грънчарското колело, на което ще бъдете оформени като еднакви глинени гърнета. Ала Бог не ми е доверил какво ще се случи с вас.
По страните й се стичаха сълзи.
— Майко, какво да правим? — попита Ралф.
— Приближете се всички. Нямам много време. Отивам си у дома и в света няма човек, по-добре подготвен за това от мен. Приближете се.
Ралф седна на края на леглото. Лари и Глен застанаха в долната му страна, Фран стана, мръщейки се от болка, а Стю премести креслото й до Ралф.
— Бог не ви е събрал, за да създавате разни комитети — промълви старицата. — Повикал ви е тук, за да ви изпрати в поход. Иска да се опитате да унищожите властелина на мрака.
Тишина. Майка Абигейл въздъхна.
— Смятах, че ще ви поведе Ник, но Той го прибра при себе си — макар да ми се струва, че Ник все още не ни е напуснал. Не, не напълно. Но сега начело ще бъдеш ти, Стюарт. А ако Той прибере Стюарт, то начело ще застанеш ти Лари, а ако Той те повика при себе си, мястото ти ще заеме Ралф.
— Май пак останах на опашката — обади се Глен. — Какво…
— Да ни поведе? — хладно попита Фран. — Да ни поведе? Но накъде?
— Разбира се, че на запад, момичето ми — отвърна майка Абигейл. — На запад. Но на теб не ти е писано да тръгнеш. Само тези четиримата ще се отправят натам.
— Не! — Младата жена скочи на крака, без да обръща внимание на болката. — Какви ги говориш? Нима тези четиримата трябва да проникнат сами в леговището му? Хората, които представляват сърцето, душата и смелостта на Свободната зона? — Очите й блестяха. — За да ги прикове Флаг на кръстове, да дойде тук и следващото лято да ни избие до крак? Не съм съгласна да наблюдавам безразлично как мъжът ми ще се принесе в жертва на твоя Бог-убиец. Майната му на Господ!
— Франи! — На Стю му секна дъхът.
— Бог-убиец! Бог-убиец! Милиони — може би милиарди хора загинаха по време на епидемията. И милиони след това. Нямаме представа дали децата ни ще оживеят. Нима не му стига? Или това ще продължава дотогава, докато останат живи само мишките и хлебарките? Това не е никакъв Бог! Той е демон, а ти — негова вещица.
— Престани, Франи.
— Добре. И без това свърших. Искам да си вървя. Заведи ме у дома, Стю. Не в болницата — у дома.
— Искаме да чуем какво ще ни каже.
— Чудесно. Слушай и за двама ни. Тръгвам си.