— Чуй ме, момиченце.
— Как смееш да ме наричаш така!
Ръката на майка Абигейл се стрелна и здраво хвана китката на Франи. Тя застина. Очите й се затвориха. Главата й се отметна назад.
— Неееее трябваааа! О, Боже, Стю….
— Тук съм! — извика младият мъж. — Какво й направи?
Майка Абигейл не отвърна. Стори му се, че този миг продължи цяла вечност, а сетне ръката на старицата се отпусна.
Бавно, като замаяна, Фран замасажира китката си, въпреки че нямаше никакви следи. Очите й неочаквано се разшириха.
— Какво ти е? — разтревожено попита Стю.
— Изчезна — промърмори тя.
— Какво говориш? — Стю безпомощно започна да се оглежда наоколо.
— Болката… болката в гърба. Изчезна. — Тя удивено погледна към него. — Напълно изчезна. Виж. — Наведе се и докосна пръстите на краката си. Сетне пода: един, два пъти.
Отново се вгледа в лицето на майка Абигейл и възкликна:
— Това подкуп от твоя Бог ли е? Ако е така, може да си вземе изцелението обратно. По-добре болка, но заедно със Стю.
— Бог не раздава подкупи, дете мое — прошепна старата жена. — Просто дава знак и предоставя на хората свобода да го тълкуват.
— Стю няма да тръгне на запад — заяви Фран. Ала сега в гласа й имаше не само страх, а и изумление.
— Седни — настоя Стю. — Трябва да я изслушаме. Фран седна, като неспокойно опипваше кръста си.
— Трябва да тръгнете на запад — прошепна майка Абигейл. — Няма да вземете с вас нито вода, нито храна. Ще тръгнете още днес, дори без да се преобличате. Ще тръгнете пеша. Зная, че един от вас няма да стигне до целта, но не ми е известно кой ще бъде. Не знам дали с Божията помощ отново ще видите Боулдър. Не ми е дадено да го видя. Но знам, че онзи човек е в Лас Вегас и вие трябва да отидете при него. Ще стигнете до там и няма да трепнете, защото ще ви помага ръката на всемогъщия Господ. Да. С Божията помощ ще успеете.
Тя кимна и прошепна:
— Това е всичко. Казах ви онова, което трябваше.
— Не — прошепна Фран. — Невъзможно е.
— Майко — с пресипнал глас се обади Глен. Изкашля се и продължи: — Майко, не те разбирам. Ние… ние не сме близо до божествената сила, която управлява всичко това. Фран е права. Ако тръгнем натам, непременно ще ни убият, и то още преди да стигнем до Лас Вегас.
— Нима си сляп? Нима не видя, как Бог току-що излекува Фран? Нима мислиш, че в плановете Му е предвидена вашата смърт от ръката на редник от армията на Черния принц?
— Но, майко…
— Не — тя вдигна ръка и с жест го накара да замълчи. — Нямам намерение да споря с теб или да те убеждавам. Искам само да разберете замисъла на Бог. Чуй, Глен.
И неочаквано тя заговори с неговия глас.
— Майка Абигейл го нарича пионка на дявола — произнесе силният мъжки глас, по необясним начин излизащ от хлътналата старческа гръд и беззъба уста. — Може би той е последният вълшебник на рационалната мисъл, привличайки на помощ всички технологични постижения. А може би е още по-загадъчен, още по-зловещ. Известно ми е само, че съществува. И вече не смятам, че социологията, психологията или всяка друга „логия“ може да го спре. Мисля, че с него може да се справи само бялата магия.
Глен слушаше, зяпнал от удивление.
— Истина ли е това или са думи на лъжец? — попита старицата!
— Не зная, но това са мои думи — с треперещ глас отвърна Глен.
— Вярвайте. Вярвайте, ти, Лари… Ралф… Стю… Глен и особено ти Франи. Вярвайте… и се подчинете на Божиите слова.
— А имаме ли някакъв избор? — тъжно попита Лари. Тя учудено го изгледа.
— Избор? Винаги има избор. Така е решил Бог и Той няма да промени решението си. Имате право на избор. Правете каквото искате. Но… чухте какво се иска от вас.
Отново настъпи мълчание. Първи го наруши Ралф. — В Библията пише, че Давид се е преборил с Голиат. Аз ще послушам съвета ти. Тя стисна ръката му.
— И аз — обади се Лари. — Аз също. — Въздъхна и обгърна главата си с ръце, сякаш го болеше. Глен понечи да проговори, но преди да успее да каже и една дума, се разнесе стон, последван от глух звук от падане.
Беше Луси, която напълно бяха забравили. Бе припаднала.
Настъпи утрото.
Седяха в кухнята на Лари и пиеха кафе. Беше пет без десет, когато Франи застана на вратата. Лицето й бе подпухнало от плач, но вървеше без да накуцва.
— Мисля, че умира — каза тя.
Всички влязоха в спалнята. Лари бе прегърнал Луси.
Майка Абигейл дишаше с усилие. Също като болните от супергрипа. Мълчаливо застанаха край леглото й. Ралф бе сигурен, че ще стане чудо, че тялото на майка Абигейл ще изчезне, или че ще видят как душата й се превръща в блестящ облак и излита през прозореца.