Никой не спа добре през първата нощ. Вече се чувстваха далеч от дома, заплашени от смъртта.
61.
Зловещият човек бе разположил предните си постове по цялата източна граница на Орегон. Най-многобройният му отряд бе при Онтарио, където междущатска магистрала № 80 ги свързваше с Айдахо; там имаше шестима човека, настанени в ремаркето на голям камион „Питърбил“. Бяха тук повече от седмица и играеха на покер с банкноти от по двайсет и петдесет долара — безполезни, колкото парите в Монополи. Един от мъжете водеше пред останалите с шейсет хиляди долара, а друг, чиято годишна заплата преди епидемията бе десет хиляди долара, сега бе спечелил над четирийсет хиляди.
Валеше от седмица и нервите им бяха обтегнати. Бяха дошли тук от Портланд и искаха да се върнат обратно там. В Портланд имаше жени. Разполагаха с радиостанция, която излъчваше само атмосферни смущения. Очакваха да чуят от предавателя единствено думите: „Връщайте се у дома.“ Това щеше да означава, че човекът, когото търсеха, е бил заловен някъде другаде.
Мъжът, когото търсеха, бил приблизително седемдесетгодишен, едър и оплешивяващ. Носел очила и се придвижвал със синьо-бял джип. Щом го забележеха, веднага трябваше да го убият.
Бяха отегчени и изнервени — играта на покер с истински пари бе омръзнала дори на най-тъпия от тях още преди два дни, но не бяха дотолкова отегчени, че да тръгнат сами към Портланд. Бяха получили заповед лично от Флаг и даже това, че непрестанният дъжд ги принуждаваше да стоят дълго в затворено помещение, не можеше да ги освободи от ужасяващия страх от него. Ако се проваляха и той го научеше. Господ да им бъде на помощ.
И тъй, седяха и играеха, като се редуваха на наблюдателния пост пред изрязания в металната стена процеп. Шосе № 80 бе пусто при този проливен дъжд. Но ако забележеха някого, веднага щяха да го заловят.
— Той е шпионин от другата страна — беше им казал Флаг с ужасяваща усмивка. Защо излъчваше такъв ужас, никой от тях не би могъл да каже, но от погледа му човек изпитваше чувството, че кръвта му във вените се е превърнала във вряла доматена супа. — Той е шпионин и ние ще го посрещнем с отворени обятия, ще му покажем всичко и ще го изпроводим жив и здрав. Но го искам. Искам ги и двамата. И преди да падне сняг ще изпратим главите им отвъд планините. Нека си мислят за това цяла зима. — Беше се изсмял гръмогласно пред хората, които бе събрал в една от залите за конференции в Портланд Сивик Център. Те му отвърнаха с усмивка, но усмивките им бяха студени и загрижени. На глас можеха и да се поздравяват един друг, че са избрани за тази отговорна задача, но тайно им се искаше тези щастливи, отвратителни като на невестулка очи да се бяха спрели на някой друг.
Далеч на юг от Онтарио, при Шевил, имаше друга група от четирима в малка къща край лъкатушещото към пустинята Алворд шосе № 80.
Другите постове бяха от по двама души и дори десетина такива сновяха от градчето Флора малко встрани от шосе № З на седемдесет километра до границата с Уошингтьн и надолу до Макдермит на границата между Орегон и Невада. Старец в синьо-бял джип. Инструкцията за всички постове беше една и съща: „Убийте го, но не го удряйте по главата.“ Не биваше да има рани или синини над адамовата ябълка.
— Не искам да изпращам обратно повредена стока — беше се изсмял Рандъл Флаг с ужасния си смях.
На север Орегон и Айдахо бяха разделени от Снейк ривър, при която имаше друг пост, където шестима мъже седяха във фургона и играеха на карти с пари без никаква стойност. Реката извиваше натам във формата на подкова, както се изразяваха геолозите, и близо до Коперфилд имаше бент. В седмия ден на септември, когато Стю и групата му уморено се скитаха по шосе № 6 от Колорадо, Боби Тери се намираше в супермаркета на Коперфилд, до него имаше струпана купчина комикси. Питаше се каква ли форма има бентът Оксбоу Дам и дали шлюзовете са отворени или затворени. Орегонската магистрала № 86 минаваше покрай супермаркета.
Той и партньорът му Дейв Робъртс (който сега спеше на горния етаж) бяха разговаряли за бента надълго и нашироко. Валеше цяла седмица. Ами ако бентът се скъсаше? Огромната вълна щеше да помете Коперфилд и добрият стар Дейв можеше да бъде изхвърлен заедно с добрия стар Боби Тери в Тихия океан. По едно време решиха да отидат до бента и да видят дали няма пукнатини, но сетне се отказаха. Заповедта на Флаг беше изрична: „Стойте под прикритие.“
Дейв бе изтъкнал, че Флаг може да се появи навсякъде. Пътуваше много, а и вече се носеха слухове за това как неочаквано може да изникне в затънтено малко градче, където десетина души поправят електропроводите или събират оръжие от някой военен склад. Той се „материализираше“ като призрак. Само че това бе мрачно усмихнат призрак, обут в прашни ботуши с изтъркани токове. Понякога бе сам, а друг път с Лойд Хенрайд, зад волана на голям даймлер, черен като катафалка и също толкова дълъг. Случваше се да върви и пеша. В един момент го нямаше, в следващия се появяваше. Можеше да бъде в Лос Анжелис, а на следващия ден да го видят в Боиз… пеша.