Но Дейв бе подчертал, че дори Флаг не може да бъде едновременно на шест различни места. Един от тях можеше да се промъкне до бента, да го огледа и да се върне. Рискът да ги хване бе едно на хиляда.
„Добре, направи го — бе казал Боби Тери. — Аз ти разрешавам.“ Но Дейв бе отклонил предложението със смутена усмивка. Защото Флаг имаше свои начини да научава всичко, дори и да не се появеше в магазина. Хората разправяха, че има свръхестествена власт над хищните животни. Някоя си Роуз Кингман го видяла как щракнал с пръсти към няколко гарвана на една телефонна жица и те веднага долетели и кацнали на раменете му. Същата Роуз Кингман твърдеше, че те грачели: „Флаг… Флаг… Флаг.“
Той разбираше, че това е смешно. Слабоумните може би щяха да повярват, ала майката на Боби Тери не бе отгледала слабоумен. Знаеше как се разпространяват подобни истории. Самият тайнствен човек сигурно насърчаваше подобни слухове.
Но въпреки това от тези истории го втрисаше, сякаш във всяка от тях имаше частица истина. Някои разправяха, че имал власт над вълците и че можел да всели духа си в тялото на котка. Мъж от Портланд го видял да носи невестулка или риба, нещо дребно. Няма значение какво… но ако той наистина може да говори с животните, като сатанинския доктор Дулитьл? И да предположим, че въпреки заповедите му някои от тях двамата с Дейв отиде да огледа бента и бъде видян? Наказанието за неподчинение бе разпъване на кръст. Боби Тери се надяваше, че така или иначе старият бент няма да се скъса.
Извади цигара „Кент“ и я запали, като се намръщи от вкуса й. След половин година проклетите цигари изобщо нямаше да могат да се пушат. Вероятно за добро. Проклетите неща бяха вредни.
Въздъхна и взе от купчината един комикс. Заглавието бе някаква тъпотия за костенурки нинджа. Захвърли списанието с Рафаело и проклетите му приятели и то се приземи като палатка върху касата. Неща като тези костенурки нинджа те караха да си мислиш, че светът наистина можеше да бъде унищожен.
Взе следващото списание — Батман, герой, в когото можеше да се вярва донякъде — и точно прелисти първата страница, когато забеляза преминаващата по пътя синя джипка. Големите й гуми плискаха наоколо кал и вода.
Боби Тери я зяпна с отворена уста. Не можеше да повярва, че джипката, която търсеха, току-що бе минала покрай поста му. Всъщност дълбоко в себе си подозираше, че цялата тази работа е фалшива.
Втурна се към вратата и я отвори. Затича се по тротоара, все още държейки Батман в ръката си. Може би беше халюцинация. Мисълта за Флаг можеше да накара всеки да халюцинира.
Ала не беше така. Видя извън града покрива на джипката, когато тя се спусна надолу по следващия хълм. Побягна назад през пустия супермаркет, като викаше Дейв с всичка сила.
Съдията здраво държеше волана, преструвайки се, че няма такова нещо като артрит, а и да съществува, той не страда от него и смяната на времето изобщо не му влияе.
През последните няколко дни валеше. Понякога само ръмеше, но през повечето време се изливаше проливен дъжд. На места пътищата бяха наводнени и вероятно през пролетта щяха да станат непроходими. Много пъти по време на експедицията бе благодарил на Бога за джипката.
През първите три дни с усилие си проправяше път по шосе № 80 и това го убеди, че няма да стигне до Западното крайбрежие преди двехилядната година, ако не отбие по второстепенните пътища. В някои отсечки междущатската магистрала бе празна, понякога можеше да заобиколи изоставените коли, но често му се налагаше да тегли катастрофирали коли с джипката си, за да разчисти пътя си. При Роулинс вече му писна. Зави на северозапад по шосе № 287, което се виеше покрай Големия вододел и лагерува два дни по-късно в северозападния край на Уайоминг, на изток от Йелоустоун. Там пътищата бяха почти пусти. Прекосяването на Уайоминг и източен Айдахо бе ужасяващо, подобно на сън преживяване. Не бе допускал, че смъртта се е разпространила с такава сила из такава обширна територия. Но беше факт: зловеща тишина се разстилаше навсякъде — по необятното западно небе, по безкрайните площи, където някога бяха бродили сърни, в малките градчета, през които минаваше: Ламонт, Мъди Гап, Джефри Сити, Лендер, Кроухарт.