— Глупости!… Я погледни! Виждаш ли го? Вървим по петите му, за Бога!
Пред себе си видяха катастрофирали шевролет и голям тежък буик. Бяха блокирали пътя от единия до другия край, като ръждясали кости на непогребани мастодонти. От дясната страна на шосето се виждаха пресни дълбоки следи от гуми.
— Това е той — каза Дейв. — Тези следи са най-много от преди пет минути.
Те също завиха и колата им заподскача в банкета на шосето. Дейв отново я върна на пътя, където преди него бе минал съдията, и двамата забелязаха калните следи от гумите по асфалта. На върха на следващия хълм съзряха джипа да изчезва зад малко възвишение на пет километра пред тях.
— Ще го хванем! — извика Дейв Робъртс.
Натисна газта и колата се понесе със сто километра в час.
При тази скорост чистачките не успяваха да изчистят предното стъкло. На върха на възвишението отново видяха джипа, сега на по-близко разстояние. Дейв включи фаровете и започна да подава сигнали. След миг задните светлини на джипа проблеснаха.
— Добре — каза той. — Представихме се за приятели. Трябва да го накараме да излезе от джипа. Не прави нищо глупаво, Боби Тери. Трябва да свършим работата добре и ще бъдем богато възнаградени. Внимавай да не оплескаш нещо! Трябва да го накараме да излезе от проклетия джип. — О, Боже, защо не минахме през Робинет? — затюхка се Боби Тери. Ръцете му стискаха пушката. Дейв го перна през ръката.
— Няма да излизаш от колата с пушката.
— Но…
— Млъквай! Усмихни се, да те вземат мътните! — Боби Тери се усмихна като механична играчка.
— За нищо не те бива! — изръмжа Дейв. — Аз ще го направя. Стой в проклетата кола.
Спряха до джипа, чиито две гуми бяха на шосето, а другите две — в калта извън него. Дейв изскочи усмихнат от колата. Бе пъхнал ръце в джобовете на жълтото си яке. В левия стискаше трийсет и осем калибров пистолет.
Съдията внимателно слезе от джипката. Той също носеше жълто яке. Вървеше предпазливо, сякаш беше от стъкло. Артритът ужасно го измъчваше. В лявата си ръка носеше пушка.
— Хей, да не ме гръмнеш, а? — каза Дейв с приятелска усмивка.
— Предполагам, че няма — отвърна съдията. Разговаряха на дъжда. — Сигурно идвате от Коперфилд.
— Да, така е. Аз съм Дейв Робъртс — и той протегна ръка.
— Казвам се Фарис — каза съдията и подаде дясната си ръка. Погледна към колата и забеляза Боби Тери, който се беше показал от страничния прозорец и стискаше пистолета си с две ръце. Дъждът валеше върху оръжието. Лицето му бе мъртвешки бледо, а на устните му бе застинала усмивка.
— Кучи син — промърмори съдията и дръпна ръката си от мократа ръка на Робъртс, който стреля през джоба си.
Куршумът се заби под стомаха на стареца и изскочи отдясно на гръбнака му, оставяйки изходна рана с размера на чинийка. Пушката падна от ръката му на пътя, а изстрелът го отхвърли до отворената врата на джипа.
Никой от тях не забеляза гарвана, който кацна недалеч на една телефонна жица.
Дейв Робъртс направи крачка напред, за да довърши работата си. В този миг Боби Тери стреля от колата и уцели Дейв в гърлото. По якето на Дейв се разплиска кръв и се смеси с дъжда. Той се обърна към Боби Тери, устните му беззвучно се движеха, очите му бяха широко отворени. Направи две крачки напред и падна мъртъв. Дъжд забарабани по якето му.
— Проклятие. Какво направих! — извика потресен Боби Тери.
Съдията си помисли: „Артритът ме отпусна. Ако оживея ще се захвана да лекувам артрит с куршуми в корема. О, мили Боже, те ме излъгаха. Дали Флаг не им е казал? Сигурно го е сторил, дано Господ да е на помощ на оня, който комитетът е изпратил тук…“
Пушката се въргаляше на пътя. Трябваше само да се наведе и да я вземе. Имаше чувството, че червата му ще се изсипят. Странно чувство. Не много приятно. Нямаше значение. Трябваше да я вземе. Дали беше свалил предпазителя? Да. Опита се да я вдигне. Стори му се страшно тежка.
Боби Тери откъсна поглед от Дейв точно навреме, за да види, че съдията се готви да го застреля. Старецът седеше на пътя. Предницата на якето му бе почервеняла от кръв.
Боби стреля и не улучи. Пушката изгърмя, удари стъклото и то се пръсна в лицето на Боби. Той изпищя, сигурен, че вече е мъртъв. Сетне видя, че лявата част на предното стъкло я няма и разбра, че е жив и невредим.
Съдията се прицелваше отново, снижавайки дулото два градуса. Като полудял Боби Тери изстреля три куршума един след друг. Първият образува дупка в кабината на джипа, вторият улучи стареца под дясното око. Четирийсет и пет калибровият пистолет правеше грозни рани от близко разстояние. Куршумът отнесе голяма част от черепа на съдията и го отхвърли назад към джипа. Третият куршум го улучи под устата и отнесе брадичката и долната челюст. Пръстът му натисна спусъка на пушката в предсмъртна конвулсия, но куршумът полетя към дъждовното небе.