Но това бе през деня. Вечер в бара можеше да чуе безкрайни истории за него. Знаеше, че не всички от тях са истина, но й беше трудно да определи докъде стига истината и докъде измислицата. Беше чула как разправяха за него, че е обратен, че е върколак, че той е започнал епидемията, че е самият Антихрист, чиято поява е предсказана в Апокалипсиса. Беше чула за разпъването на кръст на Хектор Дрогьн, за това как Той е разбрал, че Хек употребява кокаин… точно както знаеше, и за това, че съдията е тръгнал на запад.
И по време на тези вечерни разговори никой не споменаваше името му. Сякаш хората вярваха, че това ще е достатъчно, за да го призоват, като духа от бутилката. Наричаха го „зловещия човек“, „високия човек“. А Рет Ървин го наричаше „стария Юда“.
Ако знаеше за съдията, не беше ли логично да предположи, че и тя е тук?
Шумът от душа престана.
— Не се разхождай гола, скъпа моя. Иначе пак ще ми стане. Тя се обърна към него, приканващо и с широка усмивка, като в същото време си мислеше с какво удоволствие би го отвела в кухнята и би пъхнала онова нещо, с което толкова се гордееше, в електрическата месомелачка на Уитни Хоргьн. Той погледна часовника си.
— Е, какво пък, имаме на разположение още четирийсет минути.
— Тогава ела при мен. — Той се приближи и тя посочи към гърдите му. — Само че махни онова нещо, наранява кожата ми.
Лойд Хенрайд сведе поглед към амулета си и го свали от врата си. Остави го на нощното шкафче и тънката верижка издаде тих звук.
— Така добре ли е?
— Много по-добре.
Протегна ръце към него. След миг той вкара в нея възбудения си пенис.
— Харесва ли ти? — попита той, дишайки тежко. — Харесва ли ти когато е в теб, скъпа?
— Господи, просто се побърквам — изстена тя, мислейки си за месомелачката.
— Какво?
— Казвам, че ще ме побъркаш! — викна тя.
След известно време без усилие симулираше оргазъм, като движеше бясно бедрата си и викаше силно. Той свърши след няколко секунди (спеше с Лойд вече четири дни и почти до съвършенство бе изучила начина му на любене). Когато усети струйката сперма да тече по бедрата й, погледът й се спря върху нощното шкафче.
Черния камък.
С червен процеп по средата.
Струваше й се, че я наблюдава.
После, както бе разчитала, Лойд се разприказва. Това беше част от ритуала. Обикновено я прегръщаше с едната си ръка през голите рамене, пушеше, гледаше отражението им в огледалото на тавана и й разказваше последните новини.
— Не бих искал да съм на мястото на Боб Тери — каза той. — Главният заповяда да запазим главата му. Иска да я изпратим обратно през Скалистите планини. Но онзи козел му е изстрелял два четирийсет и пет калиброви куршума в лицето от близко разстояние. Предполагам, че си е заслужил наказанието, но съм доволен, че не бях там.
— Какво се е случило с него?
— Не ме питай.
Откъде е разбрал Главния?
— Беше там.
По гръбнака й полазиха тръпки.
— Просто така, без никаква причина?
— Да. Той винаги е там, където има неприятности. Мили Боже, като си помисля какво направи с Ерик Стрелеторн, онзи хитрец, адвоката от Лос Анжелис…
— Какво е направил?
Той замълча и тя си помисли, че няма да й отговори. Обикновено внимателно го подтикваше, като му задаваше въпроси, който го караха да се чувства важна личност, но този път имаше чувството, че е отишла твърде далеч, докато Лойд не каза със странния си глас:
— Само го погледна. Ерик говореше как иска операцията във Вегас да потръгне… как трябва да направим това или онова. Горкият Траш — той не е съвсем с всичкия си, нали разбираш, — просто го зяпаше, сякаш бе някоя телевизионна звезда. Ерик ходеше напред-назад като пред съдебни заседатели, а той му каза съвсем тихо: „Ерик“. Само това. И той го погледна. Аз не видях нищо. Но Ерик се вгледа продължително. Може би пет минути. Очите му ставаха все по-големи и по-големи… и тогава започна да хихика… Флаг също започна да се смее с него, и това ме уплаши. Когато той се засмее винаги ме хваща страх. Но Ерик продължи да хихика. Тогава Той каза: „Като се връщаш, остави го в Мохави.“ Това и направихме. И сигурно Ерик още скита там някъде. Погледна Ерик за пет минути и той подлудя.
Лойд дръпна силно от цигарата си и я загаси.
— Защо да говорим за такива работи?
— Не знам… как вървят нещата в Индиън Спрингс?
Лойд засия. Проектът бе негово дело.
— Отлично. Направо прекрасно. Към първи октомври, може и по-рано, трима вече ще могат да летят на „Скайхоук“. Ханк Роусън е направо великолепен. А Траш е истински гений. Не разбира от всичко, но щом стане дума за оръжия, направо се преобразява.