Тя го погледна и бавно се изправи на крака. Усети тежестта на ножа, прикрепен към китката й.
— Добре, ще кажа. Приближи се. Усмихвайки се, той направи крачка към нея.
— Не, по-близо. Искам да ти го прошепна на ухото. Той се приближи още повече. Тя чувстваше едновременно невероятна топлина и леден студ. Ушите й бучаха. Усещаше миризмата на безумието — миризмата на гнили плодове в тъмно мазе.
— По-близо — хрипливо прошепна тя.
Той направи още една крачка и тя рязко сви китката на дясната си ръка. „Щрак!“ — чу тя звука на пружината. Острието се оказа в ръката й.
— На ти! — изсъска тя и замахна към него. С ръце на бедрата, той се разсмя оглушително, отметнал назад пламналото си лице.
— Как ме разсмя! — завика той и отново се заля в смях. Тя объркано погледна към ръката си и видя жълт банан с лепенка „Чекита“. Уплашено го изпусна на килима.
— Ще ми кажеш — прошепна той. — Непременно ще ми кажеш.
И Дейна разбра, че той е прав.
Тя бързо се извърна, толкова бързо, че успя за секунда да изненада дори тайнствения човек. Една от черните му ръце се протегна, но успя само да откъсне парче коприна от блузата й.
Дейна се втурна към стъклената стена.
— Не! — извика той и тя усети черния вятър зад гърба си. Удари чело в стената и видя как невероятно дебели късчета стъкло полетяха надолу към паркинга, разположен под прозорците на хотела. Стъклото се пропука. Тялото й по инерция премина през дупката и заседна. Чувстваше как кръвта й изтича. Усети ръцете му и помисли колко ли време ще му е необходимо, за да я накара да се съвземе. Един час? Два?
„Видях Том и ти няма да разбереш за него, защото той е различен от нас, той…“
Той я издърпа вътре.
Тя рязко извърна глава надясно и се опита да се убие. Остро като бръснач стъкло се впи в гърлото й. Друго парче се заби в окото й. За миг тялото й се напрегна, а ръцете й заудряха по стъклото. Сетне се отпусна. В своя кабинет зловещият човек издърпа кървав труп. Ревейки от ярост, Флаг я ритна. Безволната отпуснатост на тялото го разяри още повече. Виейки и ревейки той я зарита. От очите му изскачаха тъмни пламъци.
Отстрани Лойд и останалите се споглеждаха пребледнели. Гледката не бе по силите им. Джени, Кен и Уитни си отидоха, като дадоха вид, че не са чули и видели нищо.
Остана единствено Лойд — не защото искаше, а защото знаеше, че трябва да остане. Най-после Флаг го повика.
Бе седнал на широкото бюро със скръстени крака и ръце на коленете. Гледаше някъде над Лойд, някъде в пространството. Лойд видя, че стъклената стена е разбита по средата. Острите краища бяха обагрени с кръв.
На пода лежеше нещо безформено, завито в завеса и смътно напомнящо за човешко тяло.
— Махни това оттук! — каза Флаг.
— Сега — промълви тихо Лойд. — Трябва ли да отрежа главата?
— Отнеси всичко на изток от града, полей го с бензин и го изгори. Разбра ли? Изгори я! Изгори тази мръсна твар!
— Добре.
— Това е — снизходително се усмихна Флаг. Лойд вдигна тялото и с неуверена походка се отправи към вратата.
— Лойд.
Той спря и се обърна. От устата му се изтръгна жален стон. Флаг все така стоеше в позата на лотос, но сега се бе издигнал на метър от повърхността на бюрото, все така спокойно загледан в пространството.
— К-какво?
— Онзи ключ, който ти дадох във Финикс, още ли е у теб?
— Да.
— Пази го. Времето наближава.
— Д-добре.
Изчака още малко, но Флаг не каза нищо повече. Лойд бързо се измъкна през вратата, както винаги доволен, че е запазил живота си и душевното си здраве.
Този ден бе спокоен във Вегас. Към два следобед Лойд се върна смърдящ на бензин. Духаше вятър, който към пет часа вече виеше по улиците. Палмите, които бяха увехнали поради сушата през юли и август, плющяха на вятъра като разкъсани бойни знамена. Облаци със странни форми изпълваха небето. В Клуб Бар Уитни Хорган и Кен Де Мот пиеха бутилирана бира и хапваха сандвичи с варени яйца. Три възрастни дами — Откачените сестри, както ги наричаха всички — отглеждаха кокошки в покрайнините на града и снабдяваха населението с яйца. Дини Маккарти щастливо лазеше около една от масите и подреждаше пластмасови войници.
— Виж този малък келеш — гордо каза Кен. — Помолиха ме да го гледам един час. Бих го гледал цяла седмица, така ми се ще да беше мой. Жена ми роди само едно и то два месеца преждевременно. Умря в кувьоза на третия ден. — Когато Лойд излезе, той вдигна поглед към него.
— Хей, Дини! — викна Лойд.
— Ойд! Ойд! — викна Дини. Завтече се към него и той го вдигна и завъртя. Сетне го прегърна силно.
— Ще дадеш ли целувчица на Лойд? — попита той. Дини шумно го целуна.