Помисли си: „Ако се бях осмелил да скоча веднъж… само веднъж… може би нямаше да съм тук. Е, последният път се брои за всички останали.“
Преброи до три.
Дръпна спусъка.
Пистолетът изгърмя.
Харолд скочи.
65.
Долината на емигрантите се намираше северно от Лас Вегас. В нощта проблясваха пламъците на лагерен огън.
Намръщеният Рандал Флаг седеше край него и печеше малък заек. Въртеше саморъчно направения шиш и наблюдаваше как месото цвърчи и пръска мазнина. Лекият ветрец понесе аромата на печено и вълците се появиха откъм пустинята.
Застанаха на почетно разстояние от огъня, вдигнаха муцуни и започнаха да вият срещу пълната луна, подлудявани от миризмата на месото. От време на време той поглеждаше към тях и тогава животните се вкопчваха в свирепа хватка, ръмжаха, хапеха се и риеха пръстта със задните си крака, докато не успееха да прогонят най-слабия. После отново надаваха вой, вдигнали муцуни към разплутата червеникава луна.
Ала сега присъствието им дразнеше Рандал Флаг.
Той носеше обичайните си закърпени джинси, островръхите каубойски ботуши с износени токове и якето със значки на двата ревера, на едната от които бе изобразено лице, ухилено до уши, а на другата — свиня с полицейска фуражка, под която се мъдреше надпис: „Обичате ли свинско?“. Нощният вятър повдигаше яката му. Не му харесваше начина, по който се развиваха събитията.
Чувстваше, че вятърът носи зловещи предзнаменования, сякаш прилепи пляскаха с крила в мрака на заключен хамбар.
Старицата бе мъртва и отначало се бе зарадвал от този факт. Независимо от всичко, Флаг тайно се страхуваше от нея. Сега бе мъртва, а той бе доверил на Дейна Юргенс, че до последния й миг е била в кома… но вече не бе напълно сигурен в това.
Дали е проговорила преди да умре? И какво може да е казала?
Какво ли бяха намислили противниците му?Рандал Флаг притежаваше нещо като „трето око“. Подобно на способността му да левитира, той го приемаше и използваше, без да го разбира или да се замисля върху него. Почти винаги можеше да го изпрати надалеч и чрез него да види каквото пожелае. Ала понякога окото мистериозно ослепяваше. Флаг бе надникнал в стаята, където старицата умираше, беше разгледал хората, събрани около смъртното й ложе и бе разбрал, че все още не са се окопитили напълно от малката „изненада“ поднесена им от Харолд и Надин… после изведнъж образът избледня и той отново лежеше в спалния си чувал и се взираше в тъмното небе, където се виждаше единствено Касиопея, седнала в звездния си люлеещ се стол. Някакъв вътрешен глас му прошепна: „Тя е мъртва. Приятелите й напразно очакваха да проговори.“
Но Флаг вече не му се доверяваше. Беше безкрайно разтревожен от историята с шпионите.
Пред очите му изникна съдията с пръсната глава.
И девойката, която му се изплъзна в последната секунда Тя знаеше истината!
По дяволите, знаеше я.
Отправи разгневен поглед към вълците и те внезапно се нахвърлиха един върху друг, ръмжейки гърлено, все едно някой късаше плат в тишината.
Флаг знаеше всички тайни на противниците си, с изключение само на личността на третия шпионин. Кой ли е той? Рандал Флаг изпрати Окото на разузнаване, но то неизменно му показваше загадъчната, идиотски усмихната луна.
Кой е третият?
Как допусна девойката да му се изплъзне? Безразсъдната й смелост го завари неподготвен и когато всичко свърши, той остана зашеметен, стискайки парче от блузата й. Естествено знаеше, че тя крие нож и не беше трудно да й го отнеме, ала не беше очаквал, че момичето с един скок ще се озове на перваза на прозореца и без капчица колебание ще скочи от него.
Мислите му се гонеха в съзнанието му като невестулки в мрака.
Събитията се развиваха различно от очакванията му и това го безпокоеше.
А пък този Лодър…
Отначало се подчиняваше безпрекословно и действаше като играчка на пружина, с ключе, стърчащо от гърба й. Ела тук. Отиди там. Направи това. Направи онова. Но бомбата беше ликвидирала само двамина от враговете на Флаг — грижливо обмисленият му и блестящо изпълнен план бе провален от завръщането на умиращата дърта негърка. Накрая, след като се отърваха от Харолд… той за малко не уби Надин. Винаги, когато помислеше за това. Флаг изпитваше гняв. А пък тъпата женска стоеше до парапета и зяпаше младежа, сякаш го очакваше да стреля повторно, като че искаше да я убие. А кой ще довърши започнатото, ако Надин умре? Кой, освен неговият син?
Заекът беше изпечен. Флаг го измъкна от шиша и го сложи в алуминиевата чиния. — Хайде, мързеливи педерасти, яжте!
Собствените му думи го накараха да се изсмее на глас. Май че някога е служил в морската пехота? Почти бе сигурен в това. Имаше едно умствено недоразвито момче на име Динкей. Бяха го… Какво?