— Вече съм забравил. Хайде, ела.
Смъкна се от капака на колата, без да изпуска ръцете й, а Надин изпита непреодолимо желание да се изтръгне от прегръдката му и да побегне… но каква полза от това? Той моментално щеше да я настигне и да я изнасили.
— Луната… — промълви Флаг. — Луната е пълна. Аз също. — Сложи дланта й върху чатала си и Надин усети нещо ужасяващо, пулсиращо като сърцето на живо същество под студения метален цип.
— Не — прошепна тя и се опита да издърпа ръката си, мислейки колко различна е действителността от онази лунна нощ, която неизменно се явяваше в сънищата й.
Флаг притисна още по-силно дланта й към себе си и каза:
— Ела с мен в пустинята и стани моя жена.
— Не!
— Прекалено късно е да се откажеш, скъпа.
Тя го погледна. Спалният му чувал беше разстлан край изгаснал лагерен огън; овъглените дървета напомняха черни кости под сребристата светлина на луната.
Положи я на земята и прошепна:
— Сега… сега. — Разкопча колана си, панталоните, свали ципа.
Надин видя какво я очаква и изпищя.
Това накара зловещия човек да се усмихне широко и победоносно, зъбите му проблеснаха в мрака. Подпухналата, белезникава луна ги наблюдаваше с безразличие.
Надин пищеше неистово и се опитваше да изпълзи встрани, а когато Флаг я сграбчи, стисна здраво бедрата си… след миг той пъхна ръката си между тях и те се разтвориха без всякаква съпротива. Младата жена си помисли: „Ще гледам към небето… Ще гледам луната… няма да почувствам нищо и скоро всичко ще свърши… ще свърши… няма да почувствам нищо…“
Ала когато мъртвешката му студенина проникна в нея, от гърлото й се изтръгна вой и тя се опита да се съпротивлява, но напразно. Безмилостният му инструмент разкъса тънката преграда, студена кръв обля бедрата й, след миг той я облада с такава сила, че сякаш достигна до утробата й. Луната заслепи Надин с хладните си, сребристи лъчи, годеникът й се изпразни и семето му я изгори, все едно бе разтопено желязо, разтопен месинг, и когато настъпи моментът на неговото облекчение, тя изкрещя от неописуемо удоволствие и от ужас, преминавайки през портите от ковано желязо и от месинг в пустинната страна на умопомрачението, преследвана, не, понесена като листо от гръмогласния му смях, наблюдавайки как лицето му се разтапя в мрака и се превръща в страховитата физиономия на демон с блестящи жълти лампи вместо очи, прозорци към неподозирана преизподня — и все пак очи, в който играят шеговити пламъчета, които са наблюдавали безброй престъпления, извършвани нощем в тъмните улици на хиляди градове; постепенно те загубиха блясъка си и потъмняха. Той се изпразни отново… и отново… и отново. Сякаш никога нямаше да се изчерпа. Беше студен като мъртвец. И стар. По-стар от човечеството, по-стар от планетата Земя. Продължаваше да изпомпва семето си в утробата на Надин и се смееше гръмогласно. Земя. Светлина. Изпразване — веднъж, втори път. Последният вик, изтръгнал се от гърдите на Надин, бе отнесен от пустинния вятър в най-по-тайните кътчета на нощта, там, където хиляди оръжия очакваха новия си собственик. Тя с последни сили се втренчи в ужасяващата глава на демона, с изплезен, раздвоен език. Усети дъха му, подобен на полъха на смъртта. Вече бе в страната на лудостта. Железните порти бяха разтворени.
Луната…
Луната вече залязваше. Флаг беше хванал друг заек; сграбчи треперещото животинче с голи ръце и прекърши врата му. Отново запали огъня и сега заекът вече се печеше. Вълците ги нямаше. Не бяха посмели повече да се доближат и с право — това бе брачната му нощ, а съществото със замаяно изражение, отпуснато апатично от другата страна на огъня, беше свенливата младоженка.
Той се наведе и вдигна ръката от скута й. Когато я пусна, тя остана във въздуха, на нивото на устата на Надин. Няколко секунди Флаг наблюдава странното явление, сетне отново постави ръката й в скута й. Пръстите на младата жена леко се загърчиха, като умиращи змии. Той пъхна два пръста в очите й, но младата жена дори не мигна, а продължи да се взира в пространството.
Беше безкрайно озадачен?
Какво ли й бе сторил?
Не си спомняше.
Пък и нямаше значение. Беше бременна. Какво му пука, ако е изпаднала в кататония? Важна бе ролята й на инкубатор. Ще зачене негов син, ще го роди и след това може да умре, тъй като е изпълнила предназначението си. Не му беше необходима за друго.
Заекът се изпече и Флаг го раздели на две. Накъса порцията на Надин на малки хапки, като за малко дете, сетне започна да я храни. Няколко полусдъвкани залъка паднаха на скута й, но тя изяде по-голямата част. Флаг си помисли, че ако състоянието й не се промени, ще му е необходима медицинска сестра. Например Джени Ънгстрьом.