Втренчи се в картите пред себе си и едва сдържа желанието си да ги помете с длан на пода. Вместо това отново изшмекерува, премести едно асо и продължи да нарежда пасианса. Всъщност случилото се нямаше особено значение. Когато Флаг реши, просто ще протегне ръка и ще върне Боклукчията. Старият Траш ще свърши разпънат на кръст, както Хек Дроган. Такъв му беше късметът.
Не искаше да признае дори пред себе си, че започва да изпитва известно съмнение. Напоследък се бяха случили неща, които не му се нравеха.
Дейна например. Действително Флаг знаеше за нея, но тя не беше проговорила. Бе предпочела да намери спасение в смъртта, без да ги осведоми кой е третият шпионин.
Ето още нещо, което го тревожеше. Флаг не подозираше има трети агент. Знаеше за дъртия пръдльо и когато се върна от пустинята, беше научил за Дейна и им обясни как точно ще се справи с нея. Обаче планът му се беше провалил.
А сега случаят с Боклукчията.
Траш беше важна персона. Може едно време да е бил кръгла нула, но сега, подобно на самия Лойд, носеше на шията си черния камък с червено око. Лойд беше забелязал как, след като изпържи мозъка на онзи дядка в Лос Анджелис, Флаг сложи ръце на раменете на Траш и му каза, че всичките му мечти ще се сбъднат. А онзи му прошепна: „Ще дам живота си за теб.“
Ясно му беше, че Боклукчията обикаля пустинята с благословията на Флаг. А сега беше откачил.
Което създаваше сериозни проблеми. Поради което сега, в девет вечерта, Лойд седеше сам, шмекеруваше при подреждането на пасианса и съжаляваше, че не е пиян.
— Господин Хенрайд?
Сега пък какво? Вдигна поглед и видя хубавка девойка с капризно нацупени устни. Носеше прилепнали по бедрата бели шорти и късо бюстие, което едва прикриваше пъпките на гърдите й. На вид беше типичен шантаж, но беше пребледняла и се тресеше от нерви. Машинално гризеше нокътя си и Лойд забеляза, че и другите й нокти са нащърбени и изгризани.
— Какво има?
— Аз… трябва да се срещна с господин Флаг. — Гласът й постепенно отслабваше, докато премина в шепот.
— Нима? Да не би да си въобразяваш, че съм му секретарка?
— Не… посъветваха ме… да се обърна към вас.
— Кой ти го каза?
— Енджи Хършфийлд.
— А ти как се казваш?
— Ъъъ… Джули. — Тя се изкиска, но очевидно по навик. Все още изглеждаше много изплашена и Лойд уморено се запита какви ли още неприятности го очакват. Момиче като това не би искало среща с Флаг, без да има много сериозна причина. — Джули Лори.
— Слушай, Джули Лори, Флаг в момента не е в Лас Вегас.
— Кога ще се върне?
— Нямам представа. Заминава и се връща когато пожелае и не носи бипър. Нито пък ми дава обяснения. Щом имаш нещо за него, кажи ми го и аз ще се погрижа да го съобщя на шефа. — Момичето го изгледа недоверчиво и той повтори онова, което следобед беше казал на Карл Хоуг:
— Затова съм тук, Джули.
— Добре. — Сетне побърза да добави. — Ако информацията е важна, кажете му, че сте я получили от мен, Джули Лори.
— Дадено.
— Нали няма да забравите?
— Няма, по дяволите! Хайде, казвай! Тя се нацупи.
— Ама защо сте толкова груб?
Лойд въздъхна и остави картите на масата, после по-меко каза:
— Извинявай. Ъ, какво искаш да съобщиш?
— Оня, малоумният, ако се върти наоколо, сигурно шпионира. Просто си помислих, че трябва да го знаете. — Очите й злобно проблеснаха. — Скапаният гадняр ме заплаши с пистолет.
— За кого говориш?
— Ами, едно време го видях заедно с другия откачалник, та си казах, че малоумният сигурно е негов човек. Разбирате ли, много по-различни са от нас. Трябва да са дошли да шпионират.
— Така си си помислила, а?
— Аха.
— Да пукна, ако знам за какво говориш. Денят бе дълъг и съм уморен като куче. Ако няма какво друго да кажеш, Джули, ще отида да си легна.
Тя седна, кръстоса крака и му разказа за срещата си с Ник Андрос и Том Кълън в Прат, щата Канзас „Тъкмо се забавлявах, а онзи, глухонемият, ме заплаши с пистолет!“ Сподели още как стреляла подире им.
— Не мога да разбера какво доказва всичко това? — попита Лойд, когато момичето млъкна. Беше наострил уши при споменаването на думата „шпиониране“, ала след това му бе доскучало и чак го бе налегнала дрямка.
Джули отново се нацупи и запали цигара.
— Казах ви вече. Онзи малоумник е тук. Обзалагам се, че е шпионин.