67.
Рандъл Флаг се бе върнал във Вегас.
Лойд го видя, когато пристигна; Флаг също забеляза помощника си, но не му обърна внимание. Прекоси фоайето на „Гранд Хотел“, водейки след себе си някаква жена. Хората неволно обръщаха глави към нея, въпреки всеобщото нежелание когато и да било да поглеждат към лицето на Флаг. Косата й беше бяла като сняг. Кожата й беше толкова изгоряла от слънцето, че напомни на Лойд изгарянията на жертвите от пожара в Индиан Спрингс. Очите й бяха абсолютно безизразни, по-страшни от очите на луд. Лойд си спомни, че по същия начин изглеждаше Ерик Стрелертьн след като дяволският човек беше свършил с него. Адвокатът бе жестоко наказан, задето се беше опитал да поучава Флаг как да си върши работата.
Флаг не удостои с поглед никого. Ухили се и заедно с жената влезе в асансьора. Вратите се затвориха след тях и те се изкачиха на най-горния етаж.
През следващите шест часа Лойд работи трескаво, за да е в състояние, когато шефът му го повика, да му докладва какво е свършил. Смяташе, че се е справил с всички проблеми; оставаше му само да отиде при Пол Бърлсон и за всеки случай да прегледа досието на онзи Том Кълън. Може информацията на Джули Лори да се окаже полезна. Той се съмняваше, но с началник като Флаг не биваше да пропуска дори най-малките подробности, за да не съжалява по-късно.
Вдигна слушалката и търпеливо зачака. След няколко секунди дочу изтракване, сетне прозвуча гласът на Шърли Дънбар, южнячката от Тенеси:
— Телефонистката слуша.
— Здрасти, Шърли, обажда се Лойд.
— Лойд Хенрайд! Как я караш?
— Горе-долу, Шърли. Моля, опитай се да ме свържеш с 6214.
— С Пол? Той е в Индиан Спрингс. Сигурна съм, че ще го открия в базата.
— Моля те, направи всичко възможно.
— За теб съм готова на всичко. Между другото, кога ще ми дойдеш на гости? Ще те почерпя със специалния си кейк. През два-три дни пека по един и съм сигурна, че ще ти хареса.
— Ще се отбия някой ден — отвърна Лойд и лицето му се изкриви в неприятна гримаса. Телефонистката беше четирийсетгодишна стокилограмова лелка, която му беше хвърлила око. Заради нея приятелите му го съсипваха от майтап, особено язвителни бяха Уитни и Рони Сайкс. Но тя си разбираше от работата и можеше да направи чудеса със скапаната телефонна система на Лас Вегас. След възстановяването на електроподаването, първата работа на заселниците беше да обновят телефонната централа, което се оказа трудна работа, тъй като повечето автоматични превключватели бяха изгорели, освен това непрекъснато ставаха аварии. Шърли се справяше с примитивната техника и търпеливо обучаваше колежките си. При това действително правеше страшен кейк.
— Много скоро — добави Лойд и си помисли колко хубаво би било, ако работливата и надарена с ангелско сърце Шърли притежаваше сексапилното тяло на Джули Лори.
Доволна от обещанието му, Шърли ентусиазирано се залови за работа. По линията се разнесе бръмчене и припукване, сетне пронизителен вой, който накара Лойд стреснато да отдръпне слушалката от ухото си и да се намръщи. След малко се дочуха няколко последователни избръмчавания, означаващи, че телефонът в Индиан Спрингс звъни.
— На телефона Бейли — произнесе мъжки глас, който се чуваше глухо поради голямото разстояние.
— Обажда се Лойд — изкрещя той в слушалката. — Пол там ли е?
— Кой?
— Пол! Пол Бърлсон!
— Аха. Седи до мен и пие кока кола.
Настъпи мълчание. Лойд тъкмо си казваше, че връзката е прекъсната, когато чу гласа на Бърлсон.
— Налага се да викаме, Пол. Телефонните линии са направо скапани. — Всъщност не беше много сигурен, че Пол Бърлсон ще има сили да крещи. Беше кльощав човечец, носеше очила с голям диоптър и костюм с жилетка, въпреки горещината, поради което някой му бе изкарал прякора „господин Мраз“.
Ала той очевидно се справяше с работата си по осигуряване на различен род информация и веднъж Флаг, в момент на откровение, сподели с Лойд, че през 1991 година Пол ще бъде началник на тайната полиция. „И ще се справя страхотно“ — беше добавил той с топла и любяща усмивка.
Ала противно на очакванията му Пол съумя да говори малко по-високо.
— Носиш ли си указателя?
— Да — отговори Бърлсон. — Със Стан Бейли обсъждахме разпределението на хората на смени.
— Провери какво си записал за човек на име Том Кълън.
— Почакай секунда. — Изминаха няколко секунди, минута, две и Лойд тъкмо се питаше дали връзката не се е разпаднала, когато дочу гласа на Пол: