И все пак трябваше да му съобщи за откритието си. Не искаше да поеме отговорността за преследването на беглеца. Не и след случилото се със съдията. Тъкмо се канеше да стане и да телефонира, когато към него се приближи Уитни Хорган.
— Шефът те вика, Лойд.
— Добре — отвърна той и се учуди колко спокоен е гласът му, макар страхът му да беше нараснал. Каза си, че никога не бива да забравя как отдавна да е пукнал от глад в затворническата си килия, ако не беше Флаг. Нямаше смисъл да се самозалъгва — принадлежеше тялом и духом на дяволския човек.
Докато вървеше към асансьора, му хрумна още нещо: „Все пак, не мога да си върша работата, ако не разполагам с необходимата информация.“ Натисна бутона за най-горния етаж и кабината се понесе безшумно. В съзнанието на Лойд се въртеше една и съща натрапчива мисъл: „До този момент Флаг не знаеше за присъствието на третия шпионин. Врагът доскоро е бил сред тях, а Флаг дори не е подозирал!“
— Влизай, Лойд. — Облечен в хавлия на сини райета, Флаг му се усмихна добродушно. Младият мъж се подчини. Климатичната инсталация работеше и той изпита чувството, че е застанал на брулен от ледени ветрове хълм в Гренландия. И все пак, когато мина покрай господаря си, усети топлината, която се излъчваше от тялото му. Все едно, че се намираше в помещение с разпалена пещ.
В ъгъла стоеше жената, която тази сутрин беше дошла с Флаг. Косата й беше грижливо сресана и прибрана с фиби, тя носеше широка дреха, подобна на нощница. Лицето й беше абсолютно безизразно и щом я погледна, Лойд усети как го полазват тръпки. Когато беше петнайсетгодишен, заедно с няколко приятели бяха откраднали динамит от някакъв строителен обект и го бяха възпламенили и хвърлили в езерото Харисън. Мъртвите риби, които изплуваха на повърхността след взрива, имаха същите изцъклени, безжизнени очи.
— Искам да се запознаеш с Надин Крос — промълви Флаг зад гърба му и Лойд подскочи. — Тя е моята съпруга.
Смаян, младия мъж го погледна въпросително, но господарят му се усмихваше широко, а в очите му играеше закачливо пламъче.
— Скъпа, това е Лойд Хенрайд, най-довереният ми човек. Запознахме се във Финикс, където той тъкмо се канеше да изяде съкилийника си за вечеря. По-точно, вече си беше отрязал парченце от крака му за аперитив. Така ли беше, Лойд?
Младият мъж се изчерви до ушите и не промълви нито дума, макар че жената беше или откачена или натъпкана с наркотици.
— Протегни си ръката, скъпа — нареди дяволският човек. Жената се подчини безмълвно, като робот. Продължаваше да се взира в празното пространство.
„Божичко, това пък какво е?“ — уплашено си помисли Лойд и почувства как цялото му тяло се облива в студена пот, макар климатичната инсталация да работеше с пълна сила.
— Приятно ми е — промълви той и пое топлата, мека ръка на жената, която, незнайно защо, му напомни за къс месо. После едва се въздържа да не изтрие дланта си в панталона. Ръката на Надин продължаваше да стърчи във въздуха.
— Сега можеш да си я свалиш, любов моя — каза Флаг.
Надин отпусна ръка в скута си, където тя се заизвива и загьрчи. Лойд с ужас осъзна, че жената мастурбира.
— Съпругата ми е неразположена — заяви дяволският човек и се изкиска. — Освен това е бременна. Няма ли да ме поздравиш, Лойд? Ще ставам татко. — Отново се изкиска; звук, напомнящ шумоленето на плъхове зад стара стена.
— Поздравления — едва изрече Лойд през посинелите си, изтръпнали устни.
— Пред нея можем да говорим всичко, нали, скъпа? Тя е истински гроб — извинете за морбидното сравнение. И така, какво се е случило в Индиан Спрингс?
Лойд премигна и се опита да превключи съзнанието си на друга скорост, чувствайки се разголен и длъжен да се защити. Накрая успя да проговори:
— Всичко е наред.
— Наред ли? — Флаг се приведе и в един миг Лойд беше абсолютно сигурен, че дяволският човек ще си отвори устата и ще му отхапе главата. Неволно отстъпи назад, а шефът му продължи: — Не бих окачествил думите ти като подробен анализ на положението, Лойд.
— Има нещо друго, което…
— Когато искам да говоря за друго, ще те попитам! — Гласът на Флаг се извиси до писък. Лойд никога не бе виждал такава рязка промяна в настроението му и се изплаши още повече. — В момента искам доклад за инцидента в Индиан Спрингс и се надявам (за твое добро, Лойд), че си го подготвил!
— Разбира се… Добре — измънка младият мъж, измъкна бележника от джоба си и в продължение на половин час обсъждаха Индиан Спрингс, изтребителите на Националната гвардия и ракетите „Шрайк“. По всичко личеше, че Флаг се поуспокои, макар че човек никога не можеше да бъде сигурен в непредсказуемите му настроения.