— Смяташ ли, че могат да бомбардират Боулдър след две седмици? — обърна се той към Лойд.
— Навярно Карл ще успее — колебливо произнесе младият мъж, — но за другите двама не съм сигурен.
— Трябва да го направят — промърмори Флаг, стана и закрачи из стаята. — Искам до настъпването на пролетта, да ги накарам да се скрият в миша дупка. Искам да ги бомбардираме през нощта, когато спят, да сринем до основи този град, също като Хамбург и Дрезден през Втората световна война! — Обърна се и Лойд забеляза, че лицето му е като платно, а тъмните му очи проблясват налудничаво. — Ще им дам да разберат, задето дръзват да ми изпращат шпиони Обещавам, че напролет ще живеят в пещери. Тогава ще ги нападнем и ще си устроим лов на глигани. Ще им дадем хубав урок.
Лойд се осмели да проговори:
— Третият шпионин…
— Ще го открием. Не се безпокой, ще го пипнем мръсното копеле! — По тъмното му лице отново се разля чаровната му усмивка. Но за частица от секундата Лойд бе забелязал объркването и гнева на господаря си, бързо заменен с дежурната усмивка. И беше ужасен, защото никога не беше вярвал, че Флаг може да се страхува.
— Мисля, че разбрахме кой е — прошепна той. Флаг въртеше между пръстите си статуетка от нефрит и разсеяно се взираше в нея. Ала когато чу думите на Лойд, сякаш се вкамени и на лицето му се появи странно, някак си съсредоточено изражение. За пръв път белокосата жена даде признак на живот, втренчи поглед във Флаг, после бързо го отмести. Въздухът в помещението сякаш се сгъсти.
— Какво? Какво каза?
— Третият шпионин…
— Не — с неочаквана решителност го прекъсна Флаг, — въобразяваш си, че знаеш кой е.
— Ако правилно съм разбрал, той е приятел на някой си Ник Андрос.
Статуетката се изплъзна от пръстите на зловещия човек и се разби на пода. В следващия миг Лойд беше повдигнат от стола си. Флаг беше прекосил така светкавично стаята, че дори не го бе забелязал.
Сега, сграбчил предницата на ризата му, притискаше лице към неговото, очите му, подобни на очички на невестулка, не се откъсваха от тези на Лойд, от тялото му се излъчваше непоносима топлина. От гърлото му се изтръгна вик:
— И досега ми дърдори за Индиана Спрингс?!? Заслужаваш да те хвърля през прозореца! Нещо — може би фактът, че за пръв път осъзна уязвимостта на Флаг, или пък убеждението, че шефът му няма да го убие, докато получи информацията — помогна на Лойд да се окопити и да опита да се защити.
— Опитах се да го кажа! — изкрещя той. — А ти ме прекъсна. Не си ми съобщил и за „червения списък“, каквото и да означава това! Ако знаех за него, още снощи щях да пипна шибания малоумник
В този миг прелетя през стаята и се удари в отсрещната стена. Пред очите му притъмня и замаян, той се строполи на пода. Разтърси глава, опитвайки се да проясни съзнанието си.
Ушите му пищяха.
Флаг беше освирепял. Крачеше напред-назад като животно, затворено в клетка, лицето му бе смъртнобледо от гняв. Надин се беше свила на стола си. Зловещият човек застана пред полицата, върху която беше подредена цяла менажерия от млечнозелени нефритени статуетки на животни. За секунда се втренчи в тях, като че ги виждаше за пръв път, сетне замахна и ги помете на пода. Те се разбиха на късчета, които полетяха във въздуха като отломки от шрапнели. Той изрита с босия си крак по-големите парчета Тъмната му коса беше паднала върху челото му. Отметна я с рязко поклащане на главата и се обърна към Лойд. На лицето му беше изписано гротескно изражение, едновременно на симпатия и съчувствие — „Емоции, истински, колкото е истинска банкнотата от три долара“ — помисли си Лойд. Флаг се приближи и му помогна да се изправи… стъпваше бос по натрошените стъкла, но очевидно не изпитваше болка… нито пък се нараняваше.
— Извинявай, Лойд. Хайде да пийнем по нещо. — Подаде му ръка и младият мъж си помисли, че шефът му е също като капризно дете. — Ти обичаш неразреден бърбън, нали?
— Да, благодаря.
Флаг отиде до бара и наля две огромни чаши. Лойд пресуши своята на един глътка. Когато постави чашата върху масичката, ръката му трепереше, но общо взето се чувстваше малко по-добре.
Дяволският човек промълви:
— Смятах, че никога не ще ти се наложи да използваш червения списък. В него бяха включени имената на осем души — трима от тях вече са мъртви. Това са членовете на Боулдърския организационен комитет, плюс старицата. Андрос беше един от тях, но съм абсолютно сигурен, че вече не е между живите. — Той предизвикателно изгледа подчинения си.
Лойд му докладва за онова, което беше открил, като време на време се консултираше с бележника си. Не, че имаше нужда от подсещане, но изпитваше необходимост поне за миг да откъсне поглед от изгарящите очи на дяволския човек. Започна с наученото от Джули Лори и завърши, описвайки разговора си с Бари Дорган.