В 18:12 двата хеликоптера избухнали във въздуха. Макар че бил напълно объркан и сломен, Стан пак изпратил петима от хората си в хангар № 9, където се намирали два самолета и три огромни хеликоптера. Открили взривни устройства, прикрепени към всички машини, задействани с електронни часовникови механизми. Не били същите като онези с които Траш вдигнал във въздуха цистерната, но все пак много приличали на тях. Нямало никакво съмнение кой е атентаторът.
— Това е работа на Боклукчията — заяви Стан. — Напълно е откачил. Един Бог знае, какво още е минирал.
— Провери навсякъде — нареди му Лойд. Сърцето му биеше лудешки от страх. Чувстваше прилив на сила и имаше усещането, че очите му ще изхвръкнат от орбитите си. — Провери абсолютно навсякъде! Вземаш всичките си хора и претърсвате базата. Чуваш ли, Стан?
— Има ли смисъл?
— Какво!? — изкрещя Лойд. — Слушай, тъпако, нима трябва да ти го нарисувам, че да загрееш? Какво ще каже шефът, ако цялата база…
— Всички пилоти са мъртви — прекъсна го Стан. — Дори Клиф, който не го биваше за нищо. Разполагаме с шест души, които все още не са в състояние да извършат самостоятелен полет, нямаме нито един инструктор. За какво са ни изтребители? — И затвори телефона, оставяйки Лойд напълно замаян след осъзнаването на жестоката истина.
Том Кълън се събуди малко след девет и половина вечерта. Беше жаден и целият бе схванат. Отпи от манерката, изпълзя от прикритието си и веднага погледна към нощното небе. Загадъчната луна величествено се носеше върху тъмните му вълни. Беше време отново да тръгне на път. Но, Божичко, трябваше много да внимава.
Защото вече го преследваха.
Ник се беше явил в съня му и му говореше нещо, което бе странно, тъй като всички знаеха, че е глухоням. Налагаше му се да пише онова, което искаше да каже, а пък Том почти не можеше да чете. Ала насън може да ти се случи какво ли не и в съня на Том, Ник говореше. Каза му: „Вече знаят за теб, но вината не е твоя. Направи всичко, каквото трябваше, само че късметът ти изневери. Ето защо сега трябва много да внимаваш. Налага се да напуснеш магистралата и да се движиш пеша, и то само на изток.“
Том отговори, че не му е ясно как ще се ориентира в пустинята. Може да се случи така, че дни наред да обикаля и да тъпче на едно място. „Когато му дойде времето, ще се оправиш — отвърна му Ник. — Първата ти работа е да откриеш Пръста на Бога.“
Сега младежът прикрепи обратно манерката към колана си и метна раницата на гърба си, запъти се към магистралата, изоставяйки велосипеда си. Изкачи се по насипа и се огледа в двете посоки. Заситни, докато достигна до разделителната ивица, отново се огледа и прекоси второто платно. „Вече знаят за теб, Том.“
Когато достигна отсрещната страна, той се спъна в кабел, провиснал от предпазната мантинела и се изтърколи в подножието на крайпътния насип. За миг остана да лежи, свит на кълбо, сърцето му биеше лудо. Наоколо цареше тишина, нарушавана само от шепота на вятъра.
Том се изправи и се втренчи към хоризонта. Очите му бяха силни, а пустинният въздух — кристално чист. Не след дълго забеляза онова, което търсеше, очертаващо се като огромна удивителна на фона на звездното небе — Божият пръст. Когато Том се отправи към каменния монумент беше десет часът и той мислеше, че ще го достигне най-много след два часа. Ала оптическата измама, предизвикана от прозрачния, чист въздух, беше поставяла капан на много по-опитни пътешественици от Том Кълън, който се луташе объркан, тъй като каменния пръст сякаш си оставаше на същото разстояние. Мина полунощ, сетне стана два часът. „Стрелките“ на гигантския звезден часовник се бяха завъртели. Той започна да се пита дали скалата, която толкова много прилича на пръст, не е мираж. Потърка очи, но тя продължаваше да стърчи на хоризонта. Отдавна бе оставил магистралата зад гърба си и тя постепенно се бе стопила в мрака.
Когато отново погледна към Пръста, той му се стори малко по-близо, а в четири сутринта, щом някакъв вътрешен глас му занашепва че трябва да открие местенце, където да прекара деня, вече нямаше съмнение, че е наближил своя ориентир. Ала тази нощ нямаше да се добере до него.
А когато го достигне (при условие, че през деня враговете не го заловят), какво ще прави по-нататък? Всъщност нямаше значение.
Ник ще му подскаже. Добрият стар Ник.
Том нямаше търпение да се добере до Боулдър и отново да бъде заедно с него.