— Всичко е наред — промълви Лойд. — Няма да те предам, старче.
— Просто… тук като че всичко се разпада — каза глухо Уитни.
— Кога тръгваш?
Уитни го изгледа подозрително.
— Е, все едно че не съм те попитал. Искаш ли още джин?
— Засега не — отвърна гостът му, взирайки се в чашата си.
— А аз ще си налея. — Той тръгна към бара и, застанал с гръб, произнесе:
— Не мога.
— Какво?
— Не мога! — рязко отвърна Лойд и се обърна към Уитни. — Много съм му задължен. Той ме спаси във Финикс и от тогава съм с него. Но работата не е в това. Флаг направи нещо с мен — станах някак по-умен, нещо от този род. Не мога да го обясня, вече не съм предишният. По-рано бях обикновен мошеник. А сега той ме е поставил на ръководна длъжност и се справям. Имам чувството, че дори започнах да мисля по-добре. — Лойд стисна в дланта си висящия на шията му черен камък, погледна го и го пусна. Сетне машинално изтри ръката си в панталона, сякаш бе докоснал нещо отвратително. — Зная, че и сега не съм гений. Налага ми се да си записвам всичко в бележник. Иначе не мога да запомня задачите си. Но когато той стои зад мен, мога да давам заповеди и доста често те са доста разумни. Единственото, което можех едно време, бе да се подчинявам на чужди заповеди и да изпадам в идиотски положения. Сега се промених… и то благодарение на него. Когато пристигнахме в Лас Вегас, тук имаше само шестнайсет човека. Сред тях бяха Рони, Джени и оня нещастник, Хек Дроган. Флаг ни очакваше. Когато влязохме в града, Джени Енгстрьом падна на колене и целуна ботушите му. Обзалагам се, че никога не го е казвала в леглото. — Той подигравателно се усмихна. А сега иска да заминава. Е, не я обвинявам, и теб също. Но въпреки всичко тази работа не ми харесва.
— Оставаш ли?
— До самия край, Уитни. Моят или неговият. Това е мой дълг.
Не започна да му обяснява, че вярата му във Флаг е достатъчно силна, за да бъде сигурен, че бегълците ще бъдат разпънати на кръст. Имаше още едно обстоятелство. Тук той бе вторият след Флаг, а кой щеше да бъде в Бразилия? Уитни и Рони бяха по-умни от него. На него и на Ейс Хай щяха да предоставят черната работа, а това не бе по вкуса му. Едно време не възразяваше, но сега всичко се бе променило. А когато нещо се промени в главата ти, то обикновено е необратимо.
Вдигна чашата си.
— Тост, Уитни.
Уитни също вдигна чашата си.
— Никой да не пострада — каза Лойд. — Вдигам тост и пожелавам никой да не пострада.
— Е, приятелю, с удоволствие пия за това! — ентусиазирано възкликна Уитни.
Скоро той си тръгна. Лойд продължи да пие. Заспа някъде към десет и половина и не сънува нищо. А това бе достойна награда за махмурлука на следващата сутрин.
При изгрев слънце на седемнайсети септември, Том спря близо до Гънлок, щата Юта. Бе доста хладно и от устата му излизаше пара. Ушите му бяха изтръпнали от студ, но се чувстваше добре. Бе минал доста близо до черен път миналата нощ и бе видял трима мъже, скупчени около малък огън. И тримата носеха пушки.
Опитвайки се да мине незабелязано покрай тях, той прекоси участък, покрит с дребни камъчета. Докато вървеше, няколко камъчета се бяха изтърколили надолу. Том застина. Топла урина потече по краката му, но измина час, докато забележи, че се е подмокрил като бебе.
Преследвачите се извърнаха по посока на звука, двама се прицелиха. Прикритието на Том не беше надеждно. Бе сянка сред сенките. Луната бе закрита от облаци. Ако се появеше точно в този момент…
Единият преследвач промълви:
— Трябва да е елен. По тези места е пълно с елени.
— Мисля, че би трябвало да проверим — обади се човекът до него.
— Майната ти, проверявай сам — отвърна третият и въпросът бе приключен. Том се запромъква покрай тях, наблюдавайки ги, внимавайки за всяка своя крачка. Отне му повече от час, докато се отдалечи и се почувства в безопасност. Все още бе в Запада и трябваше да внимава, но опасността вече не бе толкова голяма, като да е заобиколен с индианци или главорези.
А сега, когато слънцето изгря, той се сви на кълбо в ниските храсти и се приготви за сън. „Трябваше да намеря някакви одеяла — помисли си той. — Става студено.“ И както винаги, изведнъж заспа дълбоко. Сънува Ник.
70.