— Мислиш, че майка Абигейл ни е изпратила тук, за да получим видение? — попита Ралф.
— Може би е искала да наберем сила и да се пречистим — отвърна Глен. — Отказването от удобствата е символично. Нещо като талисман. Когато се откажеш от вещите си, захвърляш всичко, което символично е свързано с тези предмети. Започваш да се пречистваш. Започваш да изпразваш съда.
— Не те разбирам — поклати глава Лари.
— Добре, вземи един интелигентен пред-епидемичен човек. Счупи телевизора му и тогава какво ще прави той през нощта?
— Ще чете книга — отвърна Ралф.
— Ще отиде да се види с приятели — каза Стю.
— Ще си пусне музика — усмихна се Лари.
— Разбира се — каза Глен. — Но ще му липсва телевизорът. В живота му ще се появи празнина. Все още ще си мисли: „В девет ще взема няколко бири и ще гледам «Сокс» по телевизията.“ И когато отиде и види счупения телевизор, ще бъде страшно разочарован. Част от навиците в живота му са изчезнали, нали така?
— Да — каза Ралф. — Веднъж нашият телевизор се развали и направо се побърках от скука, докато го поправиха.
— Ако си навикнал да гледаш много телевизия, празнотата в живота ти ще бъде голяма, почти няма да я усетиш, ако не си запален телезрител. Но нещо си е отишло. Представи си, че ви вземат всички книги и приятели, както и стереото и храната, освен тази, която случайно си намирате. Това е процесът на изпразване и намалява егоизма на човека. Вие, господа се превръщате в прозрачно стъкло или още по-точно — в празна чаша.
— Но какъв е смисълът? — попита Ралф. — Защо са всичките тези дрънканици?
— Ако си чел Библията, ще разбереш, че това е доста разпространено между пророците — да се усамотяват в пустошта от време на време. Обикновено за четирийсет дни и нощи. Това напомня ли ви за някого?
— Разбира се, за майка Абигейл — отвърна Ралф.
— А сега си представете, че сте акумулатори, каквито всъщност сте. Мозъкът ви работи с енергия. Мускулите ви се съкращават чрез малки заряди, задействани от две отделяни от организма химически вещества — ацетилхолин и холиннестераза. Идеята е следната: всичко, което мислите и което правите, се задейства чрез акумулатора, както екстрите в автомобила.
Всички слушаха внимателно.
— Гледането на телевизия, разговорите с приятели… — в сичко това се задейства от акумулатора. Нормалният живот — поне за хората на Запад — наподобяваше карането на мощна кола с всички екстри. Но колкото повече са те, толкова по-трудно е на акумулатора да ги захранва. Прав ли съм?
— Да — отвърна Ралф.
— Е, това което направихме, бе да се освободим от всички екстри. А сега се зареждаме.
— Ако оставиш акумулатор да се зарежда продължително, той ще експлодира — промърмори Ралф.
— Да — съгласи се Глен. — Същото е с хората. В Библията пише за Исак, Йов и прочее, но не се казва нищо за другите пророци, завърнали се от доброволното си изгнание с видения. Предполагам, че е имало такива. Но аз вярвам в човешката интелигентност, въпреки такива отблъскващи индивиди като Източен Тексас…
— Разкарай се, плешивко — изръмжа Стю.
— Както и да е, капацитетът на човешкия мозък е много по-голям от този на най-големия акумулатор. Смятам, че той в определени случаи може да се зарежда до безкрайност.
Известно време вървяха мълчаливо и размишляваха.
— Нима се променяме? — тихо попита Стю.
— Да — отвърна Глен. — Да, мисля, че се променяме.
— Най-малкото сме поотслабнали — обади се Ралф — Сигурен съм. И аз имах бирено шкембенце, а сега виждам краката си.
— Това е състояние на духа — внезапно заяви Лари. — От известно време го усещах, но нямах обяснение. Може би чак сега го проумявам. Чувствам се в повишено настроение, сякаш съм пушил трева или съм смъркал кокаин. И все пак разсъждавам много по-рационално от всякога, но няма го замайването, предизвикано от дрогата. Но все пак се чувствам лек като перце. Може би е от глад — засмя се той.
— Гладът е част от пречистването — съгласи се Глен.
— Непрекъснато съм гладен — обади се Ралф, — но не ми се струва толкова важно. Чувствам се прекрасно.
— Аз също — каза Стю. — Не съм имал подобно усещане от години.
— Когато изпразните съда, ще изхвърлите и всички отрови, насъбирани от години във вас — обясни Глен. — Ще се почувствате отлично, все едно са направили клизма на мозъка ви.
— Страхотно се изразяваш, плешивко.
— Може да ви звучи гадно, но е самата истина. Ралф попита:
— И смяташ, че това ще ни помогне в борбата с Флаг?
— Не се съмнявам — отговори социологът. — Но трябва да изчакаме и да видим, нали така?