— Налага се — мрачно отвърна Стю.
— А какво ще си помисли Фран за нас? — попита Лари, изправяйки се на крака. — Когато разбере, че сме те оставили на лешоядите?
— Няма да ви упрекне за нищо, ако стигнете до Лас Вегас и убиете Флаг. Същото се отнася и за Луси. И за Дик Елис. И за Брад. И за всички останали.
— Добре — съгласи се Лари. — Ще тръгнем. Но утре. Ще преспим тук и може би ще ни се присъни нещо… или ще имаме видение…
— Никакви сънища — тихо изрече Стю. — Никакви знамения. такива неща няма. Оставате една нощ и не ви се присънва нищо, после ще останете втора, после трета… трябва да тръгнете сега.
Лари се отдалечи, застана с гръб към другите и наведе глава. След миг едва чуто прошепна: — Добре. Ще направим както искаш и Бог да ни е на помощ.
Ралф се наведе над Стю.
— Нуждаеш ли се от нещо, Стю?
Младият мъж се усмихна.
— Да от всичките романи на Гор Видал. За Линкълн, Бър и другите момчета. Винаги ми се е искало да ги прочета. Май най-после ми се предостави такава възможност. Ралф тъжно се усмихна.
— Съжалявам, Стю.
Младият мъж му стисна ръката и той се отдалечи. Приближи се Глен, който също ридаеше.
— Не плачи. Всичко ще бъде наред.
— Лари е прав. Това е несправедливо. Така постъпват с уморените коне.
— Знаеш, че нямаме друг избор.
— Може би си прав, но не можем да бъдем сигурни. Как е кракът ти?
— Сега не ме боли.
— Добре, не забравяй таблетките. — Той избърса очите си с ръкава си. — Довиждане, Източен Тексас. Беше ми дяволски приятно да се запозная с теб.
Стю извърна лице.
— Не ми казвай довиждане. По-добре да се сбогуваме. Иначе току-виж си паднал по този проклет склон и ще изкараме зимата заедно.
— Сбогом — прошепна Глен. — Ако се наложи, сложи край на всичко, Стюарт. И гледай да не прецакаш работата.
— Няма.
— Тогава довиждане.
— Сбогом, Глен.
Тримата стояха в подножието на склона. Глен се обърна за последен път и се заизкачва. Стю следеше движенията му с нарастваща тревога. По-възрастният мъж се катереше небрежно, без да гледа в краката си. На два пъти се подхлъзна. И двата пъти разсеяно потърси опора и тя се оказваше точно под ръката му. Когато се изкачи горе, Стю облекчено въздъхна. След Глен се заизкачва Ралф и когато се добра догоре, Стю за последен път се обърна към Лари:
— Сега ти си главният. Ще се справиш ли?
— Не съм сигурен, но ще опитам.
— Ще се наложи да взимаш решения.
— Първото ми решение беше отхвърлено. — Той с упрек го изгледа.
— Това няма да се повтори. Слушай — хората на Флаг ще ви заловят.
— Вероятно. Ще ни пленят или ще ни застрелят от засада като бесни кучета.
— Не, смятам, че ще ви пленят и ще ви заведат при Него. Имам чувството, че това ще се случи скоро. Когато попаднете във Вегас, отваряй си очите на четири и чакай. Може би нещо ще се случи.
— Какво, Стю?
— Не знам. Онова, за което са ни изпратили. Бъди готов. Не го пропускай.
— Ако можем, ще се върнем да те вземем. Бъди сигурен. Лари ловко се изкачи по склона при Глен и Ралф. Те махнаха на Стю. Той им махна в отговор. Тримата поеха на път. И никога повече не видяха Стюарт Редман.
73.
Тримата пренощуваха на двайсет и пет километра от мястото, където бяха изоставили Стю. Бяха стигнали до друго свличане на земни пластове, но този път не толкова голямо.
Истинската причина, поради която вървяха толкова бавно, бе, че мислите им бяха заети със Стю. Краката им сякаш тежаха като олово. Крачеха мълчаливо и всеки един се страхуваше да погледне останалите в лицето, от страх да не види отразена в него собствената си вина.
Спряха, когато вече бе мръкнало, и накладоха малък огън от съчки. Имаха вода, но не и храна. Глен натъпка лулата си с тютюн и се запита дали Стю има цигари. Мисълта развали удоволствието му и той хвърли тютюна, без да се замисля, че му е последният. От мрака долетя крясък на бухал и той се огледа, сетне попита:
— Хей, къде е Коджак?
— Странно — отвърна Ралф. — Не съм го виждал от няколко часа.
Глен се изправи и извика:
— Коджак! Хей, Коджак! Коджак! — Гласът му проехтя самотно в пустошта. Отговор не последва. Той отново седна, обзет от мрачни предчувствия. Коджак бе прекосил страната с него, сега го бе напуснал.Това бе ужасна поличба.
— Да не би да го е нападнал някой хищник? — тихо попита Ралф.
Лари замислено промълви:
— Може би е останал при Стю.
Глен сепнато вдигна глава и замислено изрече:
— Може би. Може би точно това се е случило.
Лари прехвърляше камъче от едната в другата си длан.
— Стю каза, че може би Бог ще му изпрати гарван да го нахрани. Съмнявам се, че наблизо има гарвани, така че вместо това Господ му е изпратил куче.